3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София,19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 151/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1704 от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1781/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 18.03.2011 г. по гр. д. № 177/2009 г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Б. Ч. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 186.19 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.08.2008 г. – 14.05.2009 г. върху сумата 45 000 лв. – обезщетение за вреди от настъпило на 24.09.2007 г. ПТП, изплатено от застрахователното дружество – ищец на увреденото при произшествието лице въз основа на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а искът за по чл.86, ал.1 ЗЗД – уважен в пълен размер. К. излага подробни съображения в подкрепа на оплакването, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е приел, че в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ делинквентът дължи лихва за забава върху изплатеното от застрахователя на третото увредено лице обезщетение от датата на поканата, а не от момента на деликта.
Приложното поле на касационния контрол е обосновано с материалноправния въпрос за началния момент, от който застрахованият делинквент дължи лихва за забава върху изплатеното от застрахователя обезщетение след суброгиране на застрахователя в правата на увреденото лице. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация И. Б. Ч. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка за допустимост на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
Предмет на обжалване с касационната жалба на [фирма] е решение на въззивен съд, постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен за сумата 5 186 лв. Претендираното с иска парично вземане е обезщетение /лихва/ за забава върху регресно вземане по чл.274, ал.1, т.2 КЗ, възникнало вследствие изпълнение на задължение на ищеца – касатор в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователният договор, съгласно чл.1, ал.1, т.6 във вр. с чл.286, ал.1 ТЗ, съставлява абсолютна търговска сделка, което предопределя търговския характер на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение. Искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е предявен за сумата 5 186.19 лв., която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела. Изложените обстоятелства сочат, че решението, с което въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 186.19 лв., не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1704 от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1781/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :