5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София,07.05.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 599/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 30 от 10.02.2012 г. по в. т. д. № 648/2011 г. на Варненски апелативен съд, което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 722 от 07.07.2011 г. по т. д. № 60/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] 9631, [община] срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 438 226.08 лв., представляваща корекция за потребена, но нефактурирана електроенергия за периода м. юни 2009 г. – м. юни 2010 г. в обект – М. за добив на манган „Оброчище”, находящ се в [населено място], [община], за която сума са издадени дебитни известия от 17.11.2010 г. с номера [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора, оценката на събраните по делото доказателства е неправилна, което е резултат от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и от неотчитането на значими за спора факти, а именно: че самият ищец признава, че е запознат и неоспорва Общите условия на договорите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия; че процесната корекция на сметките е свързана с остойностяването на реално доставено и потребено от абоната количество електроенергия; че установяването на „служебната грешка” при въвеждане на техническите данни за потреблението на ищцовото дружество е извършено по надлежния ред с КП № 261871/26.07.2010г., който има характер на акт за установяване на проблем от значение за фактурирането на потребяваната енергия, без това да е свързано нито с отклонение в точността на измерване, нито с манипулация на средствата за търговско измерване или защитен знак, поради което този протокол не е сред посочените в чл. 61 от Общите условия.
Като значими за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. За наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати въз основа на клаузи по приети и обвързващи потребителите Общи условия и 2. Кой следва да понесе риска от техническите грешки на доставчика (при договорите за покупко-продажба), които грешки, без да оказват влияние върху качеството или количеството на продаваната стока, имат отношение към определяне размера на продажната цена.
К. поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съответно: по първия въпрос – поради подробно аргументирано несъгласие със задължителната практика на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а по втория въпрос – поради липса на съдебна практика.
Ответникът – [фирма], [населено място] 9631, [община] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 19.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма], [населено място] 9631, [община], въззивният съд е приел, че за ищцовото дружество не е възникнало основание за заплащане на процесната сума 438 226.08 лв. След анализ на събраните доказателства, в т. ч. заключенията на изслушаната експертиза и показанията на свидетелите, решаващият състав е приел, че установената по делото фактическа обстановка изключва квалифицирането на твърдяната от ответника по иска грешка като грешка в пресмятанията, която може да бъде поправена съгласно чл. 28, ал. 2 ЗЗД, тъй като в случая доставчикът по правоотношението не е осъществил грешни аритметични действия, а е въвел грешна информация за техническите характеристики на трансформаторите, която, от своя страна, е обусловила и грешка в крайния резултат – величината на измервателната константа. Въззивният съд е изразил разбирането, че техническите грешки на доставчика, включително и когато имат за предмет въвеждането на информация за техническите данни на средствата за търговско измерване или измервателната система, не съставляват основание за поправяне чрез коригиране на сметките на потребителя за минал период. По съображения, че като субект на лицензионно извършвана дейност, регулирана от специални нормативни актове, вменяващи му задължение за надеждно и добросъвестно измерване, отчитане и фактуриране на потребената електрическа енергия, доставчикът е длъжен с грижата на добър стопанин да поддържа надлежни данни за меренето и отчитането на електроенергията в Регистъра на измервателното средство, част от който са техническите данни на трансформаторите, съставляващи база за определяне на измервателната константа – чл. 33, ал. 1, т. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, решаващият състав е приел, че рискът от технически пропуски е изцяло за сметка на дружеството-доставчик. Изводът, че в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща право за едностранна корекция на сметките за доставена на потребителя електроенергия, е подкрепен и с конкретно посочена практика на Върховен касационен съд – решения по чл. 290 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, макар и от значение за изхода на конкретното дело, поставеният от касатора въпрос – за възможността на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати въз основа на клаузи по приети и обвързващи потребителите Общи условия – не може да обоснове допускане на касационния контрол на поддържаното основание. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени подробни разяснения по прилагането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че това основание е налице и при възникнала необходимост от осъвременяване на създадената задължителна съдебна практика вследствие настъпила промяна в законодателството или обществените отношения, налагащи съответно търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона. В настоящия случай, обаче, тези предпоставки не са налице. Нито в обществените отношения, свързани с доставката на електрическа енергия, нито в правната уредба на същите, е настъпила промяна, която да налага съответно ревизиране на практиката на ВКС по посочения по-горе въпрос, обективирана в поредицата от решения по чл. 290 ГПК. Настоящият състав напълно споделя тази практика и счита същата за правилна и съобразена с действащата законова регламентация, а изложените от касатора съображения за липата на адекватна законова уредба – за относими към законодателния процес, но не и към процеса на правоприлагането.
Не е налице основание за допускане на касационния контрол и по втория поставен от касатора въпрос. От една страна, въпросът за понасяне риска от допуснати технически грешки от доставчика при договорите за покупко-продажба е формулиран общо, а не е отнесен към конкретния казус, независимо, че в мотивите на обжалваното решение същият е намерил своя изричен отговор. От друга страна, неоснователно е и твърдението, че решаването на този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на задължителна практика по същия. В действителност, макар и не директно, отговор на този въпрос е даден в цитираната от въззивния съд практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. От приетата в нея недопустимост да бъде извършвана едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период произтича и логичният извод, че рискът от неточното измерване, независимо от какво е причинено то, следва да се понесе именно от доставчика на електрическа енергия.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липсата на доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 30 от 10.02.2012 г. по в. т. д. № 648/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: