2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
Гр. София.09.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2653/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 182 от 13.07.2016 г. по в.т.д. № 263/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 158 от 02.03.2016 г. по т.д. № 1302/2015 г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявения от [фирма] иск за сумата 42 746.12 лв. – дължими вноски за 2013 г. за извършени дейности в изпълнение на чл.30.1, вр. чл.13 от договор за приватизационна продажба от 29.12.1998 г., ведно със законната лихва от 10.08.2015 г. и лихва за забава в размер на 9 246.48 лв.
Касаторът релевира доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението и по съображения в жалбата претендира неговата отмяна и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковите претенции. Твърди неправилност на извода, че клаузата на чл.30 от приватизационния договор, по силата на която [фирма] е поело задължение да заплаща ежегодно на ищеца съответни суми за извършвани от [фирма] дейности по поддържане на общата инфраструктура в курортния комплекс, описани в чл.13 от договора, е уговорка в полза на трето лице. Изразява се несъгласие със становището на съда, основано и на оспорена счетоводна експертиза, за извършени от ищеца разходи за поддръжка на общата инфраструктура на курортния комплекс.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, че клаузата на чл.30 от приватизационен договор, сключен между министъра на търговията и туризма и [фирма] от 29.12.1998 г. има характер на договор в полза на трето лице, като този извод е в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 825/2004 г., II т.о., решение по т.д. № 27/2010 г., I т.о., решение по т.д. № 83 и по т.д. № 562/2007 г.,I т.о. и определение по ч.т.д. № 904/2012 г., II т.о..
Освен това касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно забраната по чл.266, ал.1 ГПК – отказ да бъдат допуснати искани доказателства във връзка с оспорена пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, по което оспорване първоинстанционният съд не се е произнесъл. Твърди се наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 378/2009 г., IV г.о.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена e от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел за установено от фактическа страна следното: Наличието на договор от 29.12.1998 г., сключен на основание чл.34, ал.1, т.4 от ЗППДОбП/отм./, по силата на който ответното дружество е придобило собствеността върху обособени части от [фирма], а именно: комплекс „Обзор”, комплекс „Изгрев” и магазин „Обзор”, като договорът съдържа и валидна клауза /чл.30.1/, обективираща поето от купувача задължение да заплаща в полза на [фирма] годишно възнаграждение в размер на 28 500 щ.д. за извършване на посочените в чл.13 от договора дейности по поддържане на общата инфраструктура, на плажната ивица, обща охрана и противопожарна безопасност, паркоподдържане, екологични мероприятия и др. ; Наличието на писмени доказателства – договор, сключен от [фирма] с [фирма], с цел поддържането на алеи и алейно осветление, зелени площи и допълнително сметоизвозване, както и договори с трети лица за извършване на охранителна дейност на територията на к.к. „Златни пясъци”, включващи физическа охрана и изграждане и въвеждане в експлоатация на система от оптична кабелна мрежа и мрежа за видеонаблюдение на територията на комплекса; Преценени са събраните гласни доказателства, както и експертното заключение за направените от ищеца разходи /по вид и стойност/ за поддръжка на общата инфраструктура на комплекса през 2013 г., редовно осчетоводени.
Въззивният състав е отхвърлил като неоснователно възражението на ответното дружество за нищожност на клаузата на чл.30 от приватизационния договор, изхождайки от конкретното съдържание на задължението на [фирма] за поддържане на инфраструктурните съоръжения, като собственик на общата инфраструктура в к.к. „Златни пясъци”. Прието е, че извършването на дейностите по разпределение на ел.енергия, дейностите по снабдяване с вода, отводнителни услуги и др. от съответните лицензирани оператори, не освобождава ищеца от разходите за поддръжка, ремонтни и присъединителни дейности.
Решаващият съд е извел извод, че посочената клауза съставлява уговорка в полза на трето лице, с оглед разпоредбата на чл.22 ЗЗД, а след преценка на доказателствения материал по делото е счетено за доказано твърдението в исковата молба за изразходени от ищеца средства за поддръжка на дейностите по чл.13 от приватизационния договор, лично от ищеца или чрез трети лица, поради което се дължи фиксирания в чл.30.1 от договора размер, който не е обусловен от конкретен размер на разходите. Обезщетението за забава е изчислено според уговорените в договора падежи, при липса на данни за реализирани от ответното дружество – купувач плащания.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В първата част от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен правен въпрос, който да обоснове наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, дадената от въззивния съд правна квалификация на задължението на ищцовото дружество за текущо поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс „Златни пясъци” и на съответното задължение за заплащане на точно посочена годишна сума от страна на купувача на обособени части от [фирма], е относима към законосъобразността на атакуваното решение, а не към основанията за достъп до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база извършена преценка на доказателствата по делото. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК, което обаче не е съобразено от дружеството – касатор.
Следва изрично да се отрази, че дадената от въззивния съд квалификация на постигнатата в чл.30 от приватизационния договор уговорка, като такава в полза на трето лице по см. на чл.22 ЗЗД /макар и да е в противоречие с разрешението, дадено в решение по т.д. № 346/2009 г. на ВКС, първо т.о., надлежно публикувано и постановено по аналогичен спор/ не е относима към вероятната допустимост на решението, за която ВКС е длъжен да следи и във фазата по чл.288 ГПК.
Процесуалноправният въпрос, свързан приложението на чл.266 ГПК, не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване. Твърдението на касатора за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствени правила, свързано с оспорването на счетоводната експертиза и съответно непроизнасяне по искане за поставяне на допълнителни задачи на експерта, не съответства на данните по делото. Това е видно от протокола от от с.з. на 08.02.2016 г. на Окръжен съд – Варна, обективиращ мотивираното становище на съда за отказ да се допусне допълнителна задача на вещото лице икономист. Що се касае за отрицателното становище на АС-Варна по доказателствените искания във въззивната жалба, предвид настъпила преклузия по чл.266, ал.1 ГПК и частично поради неотносимост на допълнителната задача към вещото лице във връзка с вида и размера на приходите от стопанисване на паркинги, доводите на касатора в тази насока са изцяло релевантни към поддържаното в жалбата основание за касиране по чл.281, т.3, предл.2 ГПК. Отговорът на този въпрос предпоставя конкретна преценка за относимост на ангажирани от страната доказателства, която е възложена единствено на съда, разглеждащ спора по същество. В определението на въззивната инстанция, постановено в разпоредително заседание на 13.05.2016 г., съдебният състав подробно и в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложение на чл.266, ал.3 ГПК се е произнесъл по доказателствените искания на дружеството – въззивник, като преценката за правилност на този съдебен акт е извън обхвата на производството по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25а от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 182 от 13.07.2016 г. по в.т.д. № 263/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 100/сто/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: