2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 22.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1400 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 86 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 122/2010 г. на С. окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл.21 СК (отм.), предявен от Е. Х. Н. против Д. К. Й., двамата от[населено място], за признаване на установено, че придобитият по време на брака им апартамент № 10 в чл. 14, кв. „Б.”,[населено място] е лично имущество, придобито с дарени на ищеца средства. В решението е прието, че страните по делото, бивши съпрузи, са придобили процесният имот в[населено място] по време на брака си чрез покупка, извършена на 29.03.2004 г. срещу сумата 5463 лева. Прието е, че презумпцията по чл. 19, ал.3 СК (отм.) за съвместен принос не е оборена; че твърдяната от ищеца трансформация на лични средства, придобити по дарение от родителите му не е установена, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на С. окръжен съд е постъпила от Е. Х. Н.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с установената практика на съдилищата по въпросите: следва ли съдът да основе решението си на установените по делото факти, а не на предположения (решение № 333 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 5401/2007 г. и решение № 65 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 3814/2007 г. на Трето гражданско отделение на ВКС); явява ли се липсата на доказателства за принос на ответницата или получени от страните заеми за покупка на жилището в подкрепа на твърдението, че средствата за придобиването му са дарени от родителите на ищеца (решение № 340 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 4901/2007 г. на Първо гражданско отделение на ВКС и решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143/1989 г. на Второ гражданско отделение на ВКС); допустими ли са всички доказателствени средства за установяване на извънбрачния произход на имуществото (решение № 535 от 17.06.1994г. по гр.д. № 403/1994 г. на Първо гражданско отделение на ВКС). Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с оглед точното приложени на чл. 21 СК (отм.) в аспекта на разрешените в обжалваното въззивно решение въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът за наличие на противоречива съдебна практика е неоснователен. В съответствие с приетото в решение № 333 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 5401/2007 г. и решение № 65 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 3814/2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, обжалваното въззивно решение е основано на установените по делото факти. Съдът е обсъдил всички свидетелски показания, излагайки мотиви защо не възприема изцяло показанията на свидетелите Х. Н. и Ц. Д., по кои съществени въпроси в показанията им се явяват противоречия и липса на логическа последователност; обсъдил е и писмените доказателства, които е ценил наред с всички останали доказателства по делото, въз основа на което е формирал изводът си, че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи не е опровергана. Липсва противоречие и с изводите по приложението на чл. 21 СК (отм.), формирани в решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143/1989 г. на Второ гражданско отделение на ВКС, в което е разгледана хипотеза, при която имотът е придобит със средства, дарени на един от съпрузите, а другият съпруг няма принос в придобиването – постановено е при фактическа обстановка, различна от установената в обжалваното въззивно решение. В съответствие с възприетото в решение № 535 от 17.06.1994г. по гр.д. № 403/1994 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, въззивният съд е приел, че за установяване на извънбрачния произход на имуществото са допустими са всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, които съдът е обсъдил обстойно, формирайки изводи за установените по делото факти. Съдът е ценил представения по делото частен документ – договор от 23.03.2004 г. за дарение на сумата шест хиляди лева, наред със свидетелските показания на подписалите го лица и е възприел извод, че твърдяната трансформация на лични средства не е доказана предвид показанията на свидетеля Н., че не няма лични впечатления дали средствата са вложени именно при покупката на процесния имот, както и показанията на свидетеля Ц. Д., подписала в качеството на свидетел договора от 23.03.2004 г., на която не е известно дали парите действително са били предадени на ищеца.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – по повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 21 СК (отм.) е формирана трайно установена съдебна практика, в съответствие с която е постановен обжалваният съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 122/2010 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: