О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
София, 22.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 7624 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 58066 от 17.05.2013 г., подадена от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя К. Н., действащо чрез адвокат Я. Д., против разпореждане от 18.03.2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „г” въззивен състав, постановено по гр.д. № 9841/2012 г.
Срещу частната жалба е подадено възражение от М. Г. С., представляван от адвокат Т., с което се възразява срещу основателността на същата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С въззивно решение от 11.10.2010 г., постановено по гр. д. № 4410/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ – г състав е потвърдено първоинстанционно решение на СРС, с което е уважен предявен от М. Г. С. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС по отношение на недвижим имот. С касационно решение № 298 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 505/2011 г. на ВКС, ІV г.о. посоченото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Междувременно, на 26.10.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист за предаването на имота в полза на М. Г. С. срещу [фирма]. Принудителното изпълнение е проведено, като на 26.01.2011 г. имотът е предаден на взискателя – видно от представения с възражението, подадено от М. Г. С. Протокол за принудително отнемане на недвижим имот (въвод във владение), съставен по изп.д.№ 20108490400283/2010 г. по описа на ЧСИ А. П. (рег.№ 849).
След връщането на делото във въззивния съд, с молба вх.№ 86928 от 21.08.2012 г. по гр.д.№ 9841/2012 г. [фирма] е поискало издаването на обратен изпълнителен лист. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 17.09.2012 г., което не е съобщавано и не е било обжалвано.
Последвало е подаването на молби с вх.№ 98775 от 03.10.2012 г. и вх.№ 1331138 от 17.12.2012 г., с които [фирма] е поискало отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителния лист от 26.10.2010 г., по което съдът се е произнесъл на 18.03.2013 г. с обжалваното разпореждане. Съдът е оставил без уважение искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителния лист с мотива, че ГПК не предвижда такава възможност.
При така установените факти частната жалба се явява неоснователна.
В разглеждания случай исковата молба е депозирана на 12.04.2005 г., поради което производството пред първата и въззивната инстанции се развиват съобразно правилата на отменения ГПК. Същевременно обаче, молбата за издаване на изпълнителния лист въз основа на въззивното решение на СГС, ІІ „г” състав, е подадена след 01.03.2008 г. и по силата на § 3 ПЗР на ГПК и по аргумент за противното от § 2, ал. 9 ПЗР на действащия ГПК производството както по издаване на изпълнителния лист, така и по спиране на изпълнението, респ. заличаване на последиците от проведеното въз основа на изпълнителния лист принудително изпълнение, следва да се развие съобразно действащия ГПК. С чл. 282, ал. 6 се предвижда, че ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира, а в случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ (издаване на обратен изпълнителен лист). Това означава, че след отмяната на въззивното решение на СГС, ІІ „г” състав е било налице основание частният жалбоподател да поиска спиране на основание чл. 282, ал. 6 ГПК до приключване на производството с влязло в сила решение, но не и да претендира отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителния лист от 26.10.2010 г.
Дори да се приеме, че приложими за случая са нормите на отменения ГПК, то частната жалба отново се явява неоснователна. Този нормативен акт не съдържа изрична разпоредба относно развитието на изпълнителното производство, започнало въз основа на въззивно решение, което е било отменено и делото – върнато за ново разглеждане. Както бе посочено по-горе, такава норма съществува в сега действащия ГПК – чл. 282, ал. 6 ГПК, който предвижда, че ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира, а в случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ (издаване на обратен изпълнителен лист). Независимо от отсъствието на изрична норма със съдържанието на чл. 282, ал. 6 ГПК, и при действието на отменения ГПК следва да се прилага същото разрешение, изведено по аналогия от разпоредбите на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 241, ал. 2 и ал. 3 ГПК, доколкото се касае до идентични по своето естество казуси.
Настоящият състав на съда не споделя разрешението, възприето в цитираното от частния жалбоподател определение № 76 от 02.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 493/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и доколкото същото не съставлява част от задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивният съд не е бил длъжен да се съобрази със същото. Не без значение в случая е и обстоятелството, че доколкото принудителното изпълнение е било проведено преди подаването на молбите с вх.№ 86928 от 21.08.2012 г., вх.№ 98775 от 03.10.2012 г. и вх.№ 1331138 от 17.12.2012 г., то интересът на [фирма] би бил удовлетворен не от отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителния лист от 26.10.2010 г., а от издаването на обратен изпълнителен лист. Предпоставките за постановяването на такъв акт, обаче, не са налице в случая.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 58066 от 17.05.2013 г., подадена от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя К. Н., действащо чрез адвокат Я. Д., против разпореждане от 18.03.2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „г” въззивен състав, постановено по гр.д. № 9841/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: