2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
София,10.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 803 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 84 от 07.04.2011 год. по т.д.№ 39/2011 год. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1717 от 25.10.2010 год. по гр.д.№ 5506/2010 год. на Русенския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на Ж. Й. Ж. срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 5729.92 евро за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 27.01.2010 год. по ч.гр.д.№ 461/2010 год. на РС-Русе, Заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договорна неустойка.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Ж. Й. Ж. е депозирал, чрез процесуалния си представител, писмен отговор в който се съдържа становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящ правен въпрос, който е посочил касатора е: „Кой има право та търси заплащане на обезщетение, поради забавено изпълнение – уговарящия или третото лице, в чиято полза е сключен договора?”. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с липсата на съдебна практика по този въпрос.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Преди всичко, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК мотивирано с липсата на съдебна практика не е налице, поради наличието на задължителна такава по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС – Решение № 70/2010 год. по гр.д.№ 41/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че решението по чл.290 ГПК на ВКС, изцяло съответства на константната съдебна практика по тълкуването на чл.22 ЗЗД, базирана на ТР № 30/1981 год. на ОСГК на ВС. Въззивното решение не е в противоречие с тях по посочения правен въпрос, доколкото следва да се изхожда от съдържанието на договора.
На второ място, конкретния договор, неизпълнението на който са разгледали и по което са се произнесли съдилищата е двуелементен – договор за изработка, съчетан с предварителен договор за покупко-продажба. Той е сключен между страните по делото и правата и задълженията са уговорени за тях. Обстоятелството, че с последващ договор имотът е прехвърлен от [фирма] на трето лице – син на Ж., е без значение, тъй като претенцията за неустойка произтича от първия договор, който не е под режима на чл.22 ЗЗД.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 84 от 07.04.2011 год. по т.д.№ 39/2011 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.