4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
София.26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 382/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. К., срещу решение № V-140 от 22.10.2013 г. по в.гр.д.№ 1653/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1186/10.06.2013 г. по гр.д. № 2933/2013 г. на Районен съд – Бургас в частта за отхвърляне на предявените срещу ЗК [фирма] искове по чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” по застрахователна полица № 11182110869 от 09.12.2011 г. за настъпило застрахователно събитие – кражба на собствения на дружеството лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тауран”, рег. [рег.номер на МПС] , за разликата над 10 200 лв. до 13 300 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата над 586.37 лв. до 764.58 лева.
К. поддържа оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел определената от вещото лице средна пазарна стойност на противозаконно отнетия застрахован автомобил за действителна стойност, без да зачете определената от вещото лице действителна стойност – 13 541 лв. Същевременно поддържа, че средната пазарна цена на автомобила е определена по реда на Методиката по Наредба № 24/2006 г., приложима само за обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност”. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: „ 1. Има ли право първоинстанционният съд при направено оспорване ползваната от вещото лице методика за определяне действителната стойност на оценяваното МПС да приеме заключението, без да вземе предвид, че така ползваната методика не може да се ползва при застраховка ”Каско” ; 2. Допустимо ли е да се ползва за присъждане размера на дължимото обезщетение определената от вещото лице „средна пазарна цена” от 10 200 лв., при положение, че в предходния абзац на заключението си вещото лице е определило действителната стойност на автомобила в размер на 13 541.19 лева, след като законодателят в разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ изрично е посочил, че обезщетението следва да е равно на размера на вредата, а съгласно чл.193, ал.4, т.2 действителната стойност се определя по експертна оценка – а тя в случая по неоспореното и прието от съда заключение е 13 541.19 лева. Поддържат се допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: решение по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 667/2008 г., І т.о. и решение по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и бланкетно по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Застрахователна компания [фирма], чрез процесуалния си пълномощник Р. Р., счита жалбата за недопустима, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, а по същество за неоснователна, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Доводите на ответника по касация за недопустимост на касационния контрол, са основани на неточно позоваване на чл.280, ал.2 ГПК. Императивно въведеното ограничение за касационно обжалване е приложимо за решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. Цената на претендираната от ищцовото дружество главница е в размер на 13 300 лв., като ирелевантен за приложимост на това законодателно ограничение е обжалваемия интерес, въз основа на който ответникът по касация е мотивирал възражението си.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас, позовавайки се на разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ, е приел, че в хипотезата на чл.208, ал.3 КЗ застрахователното обезщетение, съставляващо действително претърпените от застрахования вреди, се определя въз основа на пазарната цена, за която може да се закупи имущество от същия вид и качество към момента на настъпване на застрахователното събитие. Възприемайки заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, според която автомобил от същата марка и модел може да се закупи на цена от 10 200 лв., въззивната инстанция е споделила изцяло изводите на първоинстанционния съд, препращайки към мотивите, на основание чл.272 ГПК, че ищцовото дружество следва да бъде обезщетено с посочената сума. По отношение на размера на застрахователното обезщетение, е съобразена задължителната практика на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., обективирана в посоченото в мотивите решение по т.д. № 627/2008 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос е относим към първоинстанционния съдебен акт, който не е предмет на касационно обжалване и затова не следва да се преценява доколко попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Другият посочен от касатора въпрос не би могъл да обоснове достъпа до касационен контрол, тъй като е относим изцяло към правилността на изводите в обжалвания съдебен акт за размера на конкретното застрахователно обезщетение. От начина, по който е формулиран този въпрос, е видно, че той е основан изцяло на изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд, след като е преценил конкретните обстоятелства по делото и е възприел автотехническата експертиза в частта, с която е определена пазарната цена на противозаконно отнетия автомобил на дружеството. Тези изводи са част от реализираната от въззивната инстанция същинска правораздавателна дейност и тяхната правилност, на поддържаните основания по чл.281, т.3, предл. първо и трето от ГПК, не може да бъде проверявана в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Предвид липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не следва да преценява поддържаните от търговското дружество касатор допълнителни основания по т.1 и алтернативно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V-140 от 22.10.2013 г. по в.гр.д.№ 1653/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, пети граждански въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: