4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 09.05.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №384/17 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] и на Божен Л. Ц.-малолетно лице, действащо чрез неговия настойник А. Л. Р. срещу решение №2409 от 15.12.2016 г., постановено по т.д. № 5085/16 по описа на САС, ТО,13 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1654 от 27.09.2016 г., постановено по т.д. №6386/2016 г. на СГС. С последното съдът е отхвърлил искане по чл.266 ал.4 ТЗ, от страна на касаторите, за освобождаване на назначения ликвидатор на [фирма]-в ликвидация и назначаването на А. Л. Р. за ликвидатор, като се е произнесъл и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1654 от 27.09.2016 г., постановено по т.д. №6386/2016 г. на СГС, с което съдът е отхвърлил искане по чл.266 ал.4 ТЗ на касаторите за освобождаване на назначения ликвидатор на [фирма]-в ликвидация и назначаването на А. Л. Р. за ликвидатор, въззивният състав на САС се е позовал на следните установени по делото факти:
Искането за освобождаване на основание чл.266 ал.4 ТЗ на назначения за ликвидатор на [фирма]/в ликвидация” е депозирано от двамата молители в качеството им на притежатели на акциите в същото дружество. Като конкретни основания за това в молбата са посочени: липсата на съставен баланс на дружеството от страна на ликвидатора и доклад по него, същият не е представял годишен финансов отчет и доклад пред акционерите в края на всяка година, не е изпълнил искането на акционерите за прехвърляне на отделни обекти от имуществото на дружеството, съгласно чл.268 ал.2 ТЗ и не е отговорил писмено на нито един от зададените въпроси на акционерите. Наведени са и твърдения за нищожност на акта на длъжностното лице при Агенция по вписванията за назначаване на ликвидатор, доколкото към 23.04.2013 г., според касаторите, компетентен да образува производство по ликвидация на дружество-инвестиционен посредник е бил Окръжен съд-чл.21 ал.6 от ЗПФИ в ред.ДВ бр.103 от 2012 г..
От приетите писмени доказателства, съдът е констатирал, че назначеният ликвидатор Н. О. е предприел надлежни действия по издирване на счетоводните документи ,подавал е годишни данъчни декларации от името на дружеството и декларации за притежавания недвижим имот. Във връзка с изясняване причините за неизвършване на дължимите действия по събиране на вземания и удовлетворяването на кредиторите на дружеството, съставяне на начален баланс и отчет и разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите , съдът е приел, на база прието като доказателство писмо от 29.04.2015 г. от молителите до ликвидатора, че причина за това е в непредаването на всички документи, необходими за това, от страна на самите акционери. Въз основа на изложеното, съдебният състав е направил извод, че неизпълнението на задълженията на ликвидатора, вменени му от закона/ чл.270 ал.1 и чл.268 ал.2 ТЗ/ се дължат на причини , за които последният не носи отговорност, тъй като не зависят от неговата воля.
Във връзка с наведените твърдения за нищожност на акта на длъжностното лице при Агенция по вписванията за назначаване на ликвидатор, съдът е счел,че в производството по искане, основано на чл.266 ал.4 ТЗ не следва да се произнася по реда на косвения съдебен контрол относно евентуалната нищожност на акта за назначаване, от който ликвидаторът черпи правата си.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора, следните въпроси: Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила –чл.17 ал.1 ГПК и чл.10 ГПК отказът на съда да се произнесе по обуславящия, според касаторите, въпрос за нищожността на акта, с който ликвидаторът е би назначен; представлява ли неизпълнението на задълженията на ликвидатора на задълженията му по чл.270 ал.1 ТЗ и по чл.268 ал.2 ТЗ основание за освобождаването му , съгласно чл.266 ал.4 ТЗ; дали неизпълнението на задълженията на ликвидатора да прехвърли имота на акционерите, в случаите, когато дружеството няма задължения, е основание за отстраняването му по чл.266 ал.4 ТЗ .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят следва да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, първият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора по чл.266 ал.4 ТЗ, доколкото и да беше приел инцидентно за недействително възникването правата на ликвидатора, то това ни би обосновало основателността на искането по чл.266 ал.4 ТЗ. Това е така, тъй като основателността на последното се предполага от назначен от надлежен орган по предвидения в закона ред ликвидатор, който, обаче, с поведението си възпрепятства дейността по ликвидация или с оглед наличие на други важни причини да се налага отстраняването.
Останалите въпроси се отнасят до правилността на решението, доколкото отговорите им са в зависимост от установяването, или не, на виновното поведение на ликвидатора по т.е същите се предпоставят от конкретните факти по всеки отделен спор по чл.266 ал.4 ТЗ. Следователно, тези въпроси не касаят тълкуването и прилагането на закона и в този смисъл не са и правни по смисъла на чл.280 а.1 ГПК, с оглед евентуално поставянето им на преценка по допълнителните критерии за допускане до касация.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация.
На основание гореизложеното, ВКС, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2409 от 15.12.2016 г., постановено по т.д. № 5085/16 по описа на САС, ТО,13 с-в
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.