4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 07.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2933 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НЛРС” с, [населено място] срещу решение № 1498/28.06.2017г., постановено по т.д.№ 4593/16г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1400/05.08.2016г. по т.д.№ 312/15г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „БЛРС”, [населено място] иск с правно основание чл.7, ал.5 З. за осъждане на ответника да преустанови носенето и служенето с наименование „Български ловно-рибарски съюз”, съвпадащо с наименованието на по-рано възникналото „НЛРС „СЛРБ
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/27.10.2017г.).
Ответникът „Български ловно-рибарски съюз”, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със съдебно решение от 17.03.1993г. е вписана настъпила промяна в сдружение с нестопанска цел „БЛРС” с ново наименование „СЛРБ”, а по партидата НЛРСБ”. С решение от 27.01.2010г. на Пловдивския окръжен съд е вписано новоучредено сдружение с наименование „БЛРС”. При тези данни Софийският апелативен съд е направил извод, че ищецът по иска – настоящ касатор е имал предходно свое наименование „Български ловно рибарски съюз” през 1993г., променено през 2001г., или към датата на вписване на ответника наименованията на двете сдружения са различни. Изложени са съображения, че нормата на чл.7, ал.5 З. дава защита на наименованието на сдружението, такова каквото е към момента на регистрацията на второто сдружение, както и че предоставя защита на вписано наименование. Според въззивния съд е установен фактът на популярност на ищеца предвид на дълготрайната му регистрация още от 1962г. и известността му с наименованието „Български ловно рибарски съюз”, както и че двете сдружения са със сходни и идентични цели, насочени към една и съща област – лов и риболов, опазване на дивеча и живата природа, ловна кинология и свързаните с тях дейности. Прието е, че не е налице съвпадащо наименование на двете сдружения. Двете наименования съдържат едни и същи думи „ловно-рибарски”, но това е оправдано с оглед вида им на сдружения с нестопанска цел и сочат специфичната област, в която те работят. Използването на „национален” в наименованието на ищеца и „български” в наименованието на ответника посочват произхода на сдружението и връзката му с територията на цялата страна, като сходното лексикално значение не води до степен на еднаквост според изискванията на чл.7, ал.5 З.. Статутът на сдруженията по чл.31, ал.2 ЗЛОД като национални не се свежда до наименованието, а до изпълнение на особените изисквания на закона и това не е задължително условие за обозначаване на сдружението като национално. Решаващият извод на състава на апелативния съд е, че възприемането на ищеца с предходната си абревиатура „Б.” не е основание за преустановяване на използване на наименованието от ответника, тъй като предходното наименование на едно сдружение не е обект на защита от закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.”При извършване на цялостна преценка по чл.7, ал.5 З., длъжен ли е съдът, въпреки че не е въведено като предпоставка на уважаване/отхвърляне на иска, да изследва факторът на заблуждение, съответно наличие на объркване или вероятност от объркване, както и накърняването на добрите нрави, когато ответникът използва предходно наименование на ищеца, което обстоятелство улеснява създаването на асоциативна връзка в съзнанието на трети лица между противопоставени наименования на страните по спора?”. Въпросът е въведен по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като според касатора тълкуването на разпоредбата на чл.7, ал.5 З. относно защитата при съвпадащо наименование, налага свързването й с нормата на чл.7, ал.2 З., според която наименованието на сдружението трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. 2. „Допуска ли фактическият състав на чл.7, ал.5 З., освен наличие на съвпадащо (идентично, повтарящо се) наименование, да се прилага разширяване на приложното поле на правната норма до степен на „сходно” наименование между противопоставените словесни изражения на юридически лица с нестопанска цел?”. Този въпрос е поставен на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/27.10.2017г.). Посочено е решение № 1730/08.08.2013г. по т.д.№ 4190/12г. на САС, в което според касатора е прието, че императивната разпоредба на чл.7, ал.5 З. предоставя защита и при наличие на идентичност /евентуално при разширително тълкуване – сходство, водещо до заблуждение. Поддържа се и евентуално основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на изясняване на нормата на чл.7, ал.5 З. чрез изследване на сходството в наименованията по смисъла на чл.7, ал.4 ТЗ. 3. „Кои са онези релевантни фактори, въз основа на които съдът постига цялостна преценка за наличие на идентичност или сходство в конфликтни наименования при прилагане на чл.7, ал.5 З.? Следва ли да се отчетат сред релевантните фактори, обуславящи степен на идентичност или сходство между наименованията, всички онези свързани фактори, които следва да бъдат преценявани цялостно и които са конкретни за съответната хипотеза и конкретното поведение?”. Въпросът е заявен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на тълкуване на разпоредбата във връзка с нормата на чл.31, ал.2 ЗЛОД.
Поставените въпроси са от значение за спора и могат да се обобщят като въпрос по тълкуването на разпоредбата на чл.7, ал.5 З. относно защитата на наименованието на сдружение с нестопанска цел. Разпоредбата на чл.7, ал.5 З. предвижда, че вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование. Граматическото тълкуване на нормата сочи ясно, че се защитава актуалното вписано наименование на сдружението – ищец, а не негово предишно наименование. Изискванията по чл.7, ал.2 З. наименованието на сдружението да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави са относими към вписването на сдружението, а не непосредствено към защитата по чл.7, ал.5 З.. Забраната за въвеждане в заблуждение е насочена към третите лица – като например относно целите или предмета на дейност на сдружението. Соченето в наименованието на предмета на дейност на сдружението, свързан с лова и риболова, няма заблуждаващ характер и не накърнява добрите нрави само поради обстоятелството, че и друго сдружение извършва такава дейност. Въззивният съд е обсъдил подробно въведените доводи на страните и е приложил законовата норма съобразно точния й смисъл. Поставените от касатора въпроси предполагат разширително тълкуване на употребеното понятие „съвпадащо наименование”, като защитата да се предоставя и при сходство на наименованията и създаване на възможност за заблуждение на трети лица. Въззивният съд се е основал на спецификата на случая, предвид целите и предмета на дейност на вписаните сдружения. Правната норма е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В цитираното решение на САС е изразено само разбирането, че евентуалното сходство, водещо до заблуждение, може да е основание да се иска преустановяване използването на наименованието, но решението не е постановено по иск по чл.7, ал.5 З., поради което не е доказано основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в редакцията до изменението с ДВ бр.86/2017г.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2017г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1498/28.06.2017г., постановено по т.д.№ 4593/16г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ННЛРС „СЛРБ”, [населено място], [улица] да заплати на „БЛРС”, [населено място], [улица] сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: