О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
гр.София, 06.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3613/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. И. М. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 2114 от 25.02.2013 год. срещу въззивното решение № 1849 от 26.11.2012 год. по в.гр.дело № 621/2012 год. на Софийския апелативен съд, осми граждански състав, с което е потвърдено решение № 1896 от 05.03.2011 год. по гр.дело № 4164/2009 год. на Софийския градски съд, 1-12 състав за отхвърляне на предявения от касатора срещу Столична община иск за установяване собствеността на УПИ * от кв.* /къща с дворно място/ в [населено място], [жк], [улица].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 15 от 25.01.2011 год. по гр.дело № 1302/2009 год. ІІ г.о., решение № 122 от 28.03.2012 год. по гр.дело № 955/2011 год., ІІ г.о., решение № 91 от 01.03.2012 год. по гр.дело № 461/2011 год. І г.о., решение № 787 от 05.08.2010 год. по гр.дело № 1354/2009 год. І г.о. и решение № 469 от 20.12.2011 год. по гр.дело № 1225/2010 год. І г.о.; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос и в/следните въпроси: 1. дали правата на настоящия касационен жалбоподател, придобити на негово собствено основание могат да бъдат поставяни в зависимост от процесуалното поведение на друга страна по друго дело /и то административно/, евентуално пропуснала да направи това възражение и да докаже нищожността на отчуждителната заповед е от съществено значение за правилното разглеждане и разрешаване на спора; 2. дали гражданският съд може да осъществява косвен контрол върху нищожни административни актове в гражданското производство, след което да се произнася по принадлежността на правото на собственост, предмет на делото и 3. ВКС следва да се произнесе дали практиката по административни дела е задължителна за гражданските съдилища, респ. решението по административно производство, в което касационният жалбоподател не е участвал в личното си качество може ли да му бъде противопоставяно по настоящия граждански спор?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че за ищеца/сега касатор/ не е обоснован интерес да прави възражение относно валидността на отчуждителната заповед № А-О-07-1167/07.06.1978 год., както и възражение, че надлежно отчуждаване не е било проведено /имотът не бил завзет и мероприятието фактически не било проведено/. Според апелативния съд, активно легитимирани да подават жалба за обявяване нищожност на административен акт, респ. да правят такива възражения пред гражданския съд във връзка със спор за материално право, са адресатите на акта и заинтересуваните страни, участвали в проведеното административно производство или засегнатите граждани, чиито интереси се засягат пряко от административната заповед като завършен административен акт, а не и такива, които евентуално в бъдеще биха могли да се окажат по една или друга причина засегнати от акта.
Прието е по-нататък, че дори и да е обоснован интерес от такова възражение, не може да се направи извода, че отчуждителната заповед е нищожна, съотв.,че са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Според въззивния съд, след като отчуждителната заповед е била обжалвана от собственика на отчуждения имот пред Особената комисия при К., последната действа като правораздавателен орган и се произнася не само по законосъобразността на атакувания административен акт, но и по неговата валидност /арг. от чл.296 б от ППЗТСУ, отм./. Посочено е, че след като жалбата е била отхвърлена с влязло в сила решение, недопустимо е в настоящото производство съдът да се произнася инцидентно по валидността на административния акт, а и производството по § 9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ се развива по друг ред, като изричният или мълчалив отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването, подлежи на обжалване пред съответния административен съд /в случая, изричният отказ на кмета на Столична община от 15.06.2009 год. не е бил обжалван/. Отделно от това, посочено е и че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването: отчуждителното производство да не е приключило и имотът да не е завзет до 30.10.1998 год. Според въззивния съд, в случая на отчуждения собственик е било предоставено имотно обезщетение, поради което не се касае за неприключило отчуждително производство. Апелативният съд е приел, че след отчуждаването процесният имот е имал статут на държавна, а след приемане на З. – на частна общинска собственост /аргр. от § 7, ал.1, т.3/ и че дори ищецът формално да е установил владение върху имота, то не би могъл да го придобие по давност поради забраната за това за периода от 1978 год. до 01.06.1996 год., а за последващия период е налице спиране на срока. Накрая, от съдържанието на заявлението от 30.03.2009 год. въззивният съд е приел, че не се установява и намерение за своене на имота – със същото заявление не се е оспорвало правото на собственост на общината и не са се навеждали твърдения, че правото принадлежи на заявителя.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. С оглед спецификата на процесния казус, и по-специално възраженията на ищеца/сега касатор/: а/ за нищожност на отчуждителната заповед № А-О-07-1167/07.06.1978 год. на председателя на ИК на СГНС, като издадена от ненадлежен орган и б/ мероприятието, за което е отчужден имотът не е осъществено – същият не е завземан; липсва позоваване на влезли в сила съдебни актове от категорията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, постановени по аналогичен казус, за да се преценява наличието на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване. П. контрол за законност на актовете по отчуждаване на недвижими имоти, предвиден от З./отм./ изключва общата система за съдебен контрол по З./отм./. Съгласно чл.143 З./отм./, основната /отчуждителната/ заповед /по чл.95 и чл.98/ може да бъде обжалвана относно нейната законосъобразност пред Особената комисия при К., като жалбата може да касае вида, общата характеристика и броя на жилищата и други обекти, които се отстъпват като обезщетение на правоимащите. Право да обжалват съгласно чл.145, ал.1 З./отм./, освен прокурора, имат както правните субекти, непосредствено засегнати от съответния акт /или отказ/, така и лицата, чиито нужди са били взети предвид или е трябвало да бъдат взети предвид при обезщетяване на собственика с отстъпване на жилище /срвн., определение № 195 от 14.09.1982 год. по гр.дело № 841/1982 год. на ВС, 3 г.о./. П. контрол, упражняван от Особената комисия при К. обхваща и условията /предпоставките/ за издаване на обжалваните актове – чл.296 б ППЗТСУ/отм./. Предвид на това, законосъобразността, както и валидността на отчуждителната заповед са били предмет на правораздавателен контрол по повод жалбата, подадена от Г. В. М., като с решение № V-233 от 13.07.1978 год. Особената комисия при К. е отхвърлила жалбата, с която собственикът е поискал пълнолетният му син И. да бъде обезщетен с тристайно вместо с двустайно жилище.
С оглед на това, представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на Върховния касационен съд, макар и постановени по реда на чл.290 ГПК, не са относими към настоящия казус и не могат да обосноват наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така, решение № 15 от 25.01.2011 год. по гр.дело № 1302/2009 год., ІІ г.о. има предвид косвен съдебен контрол върху решение по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ, с което е поправено решение за възстановяване на собствеността, постановени от общинска служба за земеделие в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решение № 122 от 28.03.2012 год. по гр.дело № 955/2011 год., ІІ г.о. приема, че гражданският съд е длъжен да се произнесе и с оглед наведени в исковата молба доводи за нищожност и за непротивопоставимост на административни актове и договори. С решение № 91 от 01.03.2012 год. по гр.дело № 461/2011 год. І г.о. се приема, че ответникът по иск за собственост, основан на отмяна на отчуждаване по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, който не е участвал в това производство, може да възразява, че не са налице благоустройствените изисквания за реституция /хипотезите на чл.1, ал.1-3, чл.2 и чл.3 от същия закон/, а съдът е длъжен да разгледа това възражение и да прецени дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността. На косвения съдебен контрол върху отмяна на отчуждаването по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС е посветено и решение № 1354 от 05.08.2010 год. по гр.дело № 1354/2009 год. І г.о.
И четирите решения на ВКС касаят съвършено различни от процесната хипотези, поради което на още по-голямо основание не биха могли да послужат и като предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са формирали задължителна практика по отношение на настоящия казус.
В решение № 469 от 20.12.2011 год. по гр.дело № 1225/2010 год. І г.о. пък е посочено, че е нищожна, подписаната от заместник-министър на вътрешната търговия заповед за отстъпване на право на строеж върху държавен имот предвид изключителната компетентност на министъра. И това решение не е постановено по аналогичен казус, за да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Позоваването на т.2 от тълкувателно решение № 2 от 1991 год. на ОСГК на ВС, посветено на косвения съдебен контрол относно валидността на акт на администрацията при разрешаване на гражданскоправен спор, също не може да обоснове наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвид характеристиката на правораздавателния контрол за законност на актовете по отчуждаване на недвижими имоти /чл.143 З., отм. и чл.296 б ППЗТСУ, отм./.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа и обосновка за наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК по отношение изводите на въззивния съд по приложението на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, а така също и относно забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти за периода от 1978 год. до 01.06.1996 год. и спирането на срока, считано от 31.05.2006 год.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховият касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1849 от 26.11.2012 год. на Софийския апелативен съд, осми граждански състав, по жалба вх.№ 2114 от 25.02.2013 год. на Г. И. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/