2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 10.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2477/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на ищеца И. Д. срещу определение №1617/23.05.2018г. на САС, с което е оставено без уважение искането на И. Д. да бъде освободен от плащане на държавна такса за касационно обжалване и да му бъде допусната безплатна правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба по чл. 274, ал.2 ГПК. В жалбата се подържа становище, че определението е неправилно, тъй като молителят не притежава имущество и доходи и това обстоятелство го е удостоверил с Декларация по чл. 83, ал.2 от месец април 2015г..
За да остави без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от държавна такса, Софийски апелативен съд е констатирал, че молителят не е изпълнил указанието на съда да представи актуална Декларация за семейно и имуществено положение по чл.83, ал.2 ГПК към месец март 2018г., поради което е приел, че молителят притежава достатъчно средства да плати таксата от 15лв. и да упълномощи адвокат.
Частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна, защото съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, съгласно чл.161 ГПК. В случая за установяването на обстоятелството, че ищецът не разполага с достатъчно средства по чл.83,ал.2 ГПК, същият е представил Декларация от месец април 2015г. за липса на имущество и доходи. Но през месец март 2018г. ищецът не е изпълнил указанието на съда да представи актуална Декларация по чл.83, ал.2 ГПК.
Тези установени факти съответстват предпоставките от хипотезата на чл.161 ГПК, тъй като ищецът е създал пречки за събиране на допуснато доказателство относно установяване на доходите и имуществото на молителя. При това положение следва да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата относно доходите и имуществото на молителя в сравнение с месец април 2015г. и същият разполага с достатъчно средства за плащането на държавна такса в размер на 15лв. и упълномощаването на адвокат за изготвяне на частна касационна жалба по чл. 274, ал.2 ГПК.
Относно молбата за предоставяне на правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба по чл. 274, ал.2 ГПК е налице и основанието за отказ по чл. 24, т.1 ЗПрП (предоставянето на правна помощ не е оправдано с оглед на ползата, която би донесла на лицето), тъй като молителят е подал своевременно частна касационна жалба по чл. 274, ал.2 ГПК и по нея ВКС следва да извърши проверка на обжалваното определение при условията на пълен въззив, без значение на посоченото в частната жалба.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1617/23.05.2018г., постановено по ч.гр.д. 5939/2017г. на САС, ТО- 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: