Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 3912/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.София, 10.09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 3912/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. М. срещу определение № 33 от 08.01.2013 год. по ч.гр.дело № 4610/2012 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 95886 от 26.09.2012 год. срещу определение № 12299 от 25.07.2012 год. по гр.дело № 7853/2012 год. на Софийския градски съд, 1 г.о., 20-ти състав и е прекратено частното въззивно производство. С определението на първоинстанционния съд е била оставена без движение исковата молба по гр.дело № 7853/2012 год., а на ищеца/сега частен жалбоподател/ са дадени указания да представи доказателства за внесена държавна такса в общ размер на 4 791,76 лева, с предупреждение, че при неизпълнение, исковата молба ще му бъде върната, а производството прекратено.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно било прието, че определенията, с които се отказва освобождаване от такса и се определя такава, не подлежат на обжалване. Според жалбоподателя, определението на първата инстанция инкорпорира в себе си две произнасяния – първо, с което се осъществява преразглеждане на освобождаването на ищеца от такса /като вместо предходното освобождаване се постановява ново определение, с което се възлага в тежест на ищеца внасянето на такса/, а с второто се определя размер на дължимата такса. Твърди се, че в първата си част определението е равнозначно на определение, с което се отказва освобождаване от такса, а във втората част прегражда по-нататъшното развитие на делото. Жалбоподателят поддържа още, че законът /чл.63, ал.1 ГПК/отм./ и чл.83, ал.2 ГПК не предвижда възможност за преразглеждане на решението за освобождаване от такса, аналогична на чл.96, ал.1, т.1 ГПК /прекратяване на правната помощ при промяна на обстоятелствата/, поради което съдът не следи за промяна на обстоятелствата относно ищеца във връзка със задължението за внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба срещу определението на въззивната инстанция е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С протоколно определение от 28.09.2010 год. по гр.дело № 9221/2008 год. Софийският районен съд, 39-ти състав конституирал като ищец по делото, наред с Р. Г. Н. /сестра на починалата на 08.03.2010 год. първоначална ищца З. Г. Г. и конституирана с определение от 25.05.2010 год./ и И. М. М./сега частен жалбоподател/, в полза на когото Г. се разпоредила със саморъчно завещание от 08.04.2009 год. с разполагаемата си част от цялото си движимо и недвижимо имущество.
С протоколно определение от 06.12.2010 год. районният съд прекратил производството по делото по отношение на ищцата Р. Г. Н., която с молба вх.№ 21932/03.12.2010 год. по гр.дело № 14994/2010 год. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав се отказала от наследството, останало от покойната й сестра З. Г. Г..
С определение от 27.03.2012 год. районният съд прекратил производството по гр.дело № 9221/2008 год. и изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд, където е образувано под № 7853/2012 год. І г.о., 20-ти състав.
С определение № 12299 от 25.07.2012 год. градският съд оставил без движение исковата молба и указал на ищеца/сега частен жалбоподател/ да представи в 14-дневен срок доказателства за внесена държавна такса по предявените искове в общ размер на 4 791,76 лева.
Определението не подлежи на обжалване, поради което изводът на въззивния съд, че частната жалба е недопустима е законосъобразен и образуваното въз основа на нея частно въззивно производство правилно е било прекратено.
Определенията, с които производството по делото се оставя без движение не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу такива определения страната би могла да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на такива определения е при отказ на съда да освободи ищеца от държавна такса по чл.63, ал.1, б.б.”а” и „б” ГПК/отм./, съответ. по чл.83, ал.1 и 2 ГПК. Само в тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск /срвн., т.5 от тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай е настъпило правоприемство на страната на ищеца в хода на висящия процес, като починалата ищца З. Г. Г. е била заместена от заветника /сега частен жалбоподател/ И. М. М.. Последният е встъпил в правните последици на висящия процес, които се изразяват в обвързаност на правоприемника от процесуалните задължения и тежести, породени от процесуалните действия или бездействия на праводателя, съотвт. придобиване на процесуалните права, породени от процесуалните действия, в полза на праводателя.
Съдебните такси са вид държавни такси и по аргумент от чл.4 от Закона за държавните такси имат правната същност на публично държавно вземане, което подпомага държавния бюджет. Освобождаването от задължението за внасяне на такси и разноски в хипотезата на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, съотв. чл.83, ал.2 ГПК става не по общо разпореждане на закона по категории дела, а с оглед конкретна преценка на съда за възможностите на един конкретен ищец да понесе разходите за конкретно гражданско производство. Всеки съд е компетентен да следи за внасяне на таксите и на разноските, които страната дължи за процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени пред него. Тъй като имущественото състояние на едно лице може да се променя динамично в течение на процеса, то биха могли и да отпаднат основанията, поради което същото лице е било освободено от задължението по внасяне на такси и разноски. Както не би могла да се отрече възможността на страната да направи искане за освобождаване от такси и разноски за първи път пред въззивната или касационната инстанция, така не би следвало да се отрече възможността да отпадне фактическото основание, поради което страната е била освободена от същото задължение.
При процесуалното правоприемство на страната на ищеца в хода на висящото дело, физическото лице-правоприемник по смисъла на чл.120 ГПК/отм./, съотв. по чл.227 ГПК не може да се ползва от постановеното от съда освобождаване на неговия праводател от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК /по-рано чл.63, ал.1, б.”б” ГПК, отм./. Както се посочи, освобождаването от такси и разноски на посоченото основание има строго конкретен характер – след конкретна преценка за възможността конкретният правен субект /ищец/ да понесе разходите за конкретното гражданско производство. Ето защо, не би могло да се приеме, че като е оставил без движение исковата молба и е указал на правоприемника на починалата ищца да внесе дължимата държавна такса, първоинстанционният съд на практика е преразгледал постановеното от районния съд освобождаване на починалата страна от такса. Не се касае и за определение за отказ от освобождаване на новоконституирания ищец от внасяне на дължимата такса, тъй като няма данни същият да е правил такова искане.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 33 от 08.01.2013 год. по ч.гр.дело № 4610/2012 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 95886 от 26.09.2012 год. на И. М. М. срещу определение № 12299 от 25.07.2012 год. по гр.дело № 7853/2012 год. на Софийския градски съд, 1 г.о., 20-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: