7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№298
С., 11.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 354 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба М. Ж. Т., против решение от 5.01.2012 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, с което е отменено решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 15315/2006 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в атакуваната му част и е постановено друго за възстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Й. С. Й., поч.20.05.2003 г., като е намалено дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. с 1333.45 лв. и дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. със сумата 3137.04 лв.; за възстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Ж. Я. Й., поч.21.06.2006 г., като е намалено дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. с 7289.16 лв. и дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. със сумата 2266.68 лв.; постановено е Ц. А. Ж. да задържи дарените с посочените нотариални актове имоти на основание чл.36, ал.3 ЗН като заплати на М. Ж. Т. сумата 19973.72 лв. на основание чл.36, ал.3 във връзка с ал.2 ЗН и е отхвърлен предявения от М. Ж. Т. против Ц. А. Ж. иск за делба на двуетажна вилна сграда, построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], обл.К. и апартамент № * в [населено място], ж.к.”О. купел І” [жилищен адрес].
К. счита, че е налице неправилно прилагане на чл.12, ал.2 ЗН, чл.31 ЗН, чл.34 ЗН и чл.36 ЗН и грешно изчисляване стойностите на наследствените маси на наследодателите, на запазените и разполагаемите части и грешни математически изводи при сравняване на стойностите, като се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. Ж. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
За да постанови решението си, Софийски градски съд е приел, че е безспорно между страните М. Т. и ответника А. Я. /починал в хода на делото, чийто правоприемник е Ц. Ж./ са наследници на Й. Й., поч.20.05.2003 г. и Ж. Й., поч.21.06.2006 г., както и че последните с две последователни дарствени разпореждания, сключени съответно във формата на нотариален акт за дарение № * том * дело № */* г. и нотариален акт за дарение № * том * дело № */* г. са прехвърлили приживе на сина си А. Я. правото на собственост върху процесните апартамент и вилна сграда. Няма спор и относно обстоятелството, че към момента на смъртта на наследодателката Й. в наследството й се е включвало и правото на собственост върху * ид.част от общо 11 на брой възстановени земеделски земи, а в наследството на Ж. Й. – * идеална част от три възстановени полски имота. Спорен по делото е въпросът за наличието на принос към увеличаване стойността на наследствата на двамата наследодатели от страна на А. Я., както и за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 36 ал. 2 от ЗН за задържане на дарените имоти и възмездяване на ищцата като наследник със запазена част в пари. Прието е, че съгласно изричният текст на чл.12 ал.2 ЗН, сънаследникът, който приживе е спомогнал да се увеличи наследството на наследодателя, може да иска да се пресметне в негова полза това увеличение, само ако не е бил възнаграден по друг начин. В случая с даренията на апартамента и вилната сграда наследодателите са извършили именно такова възнаграждаване на А. Я. за усилията му, с които наследството им се е увеличило. Дареното по този начин не може да се включи в наследството, но само до размера на приноса на сънаследника – тъй като наследодателите са възнаградили наследника в повече отколкото е неговия принос, от наследството следва да се изключи само тази част, която има характер на компенсация за увеличението в следствие извършените подобрения, докато за останалата част ще се приложат общите правила за намаление на дарствените разпореждания. До размера на извършените подобрения, наследникът се явява напълно възнаграден с направените в негова полза дарения, поради което и възражението по чл. 12 ал. 2 от ЗН се явява неоснователно. До същият размер дарението като възнаградително не подлежи на намаляване. По този начин дарението се разделя мислено на две части, от които първата се компенсира до размера на вземането, произтичащо от направените приживе на наследодателите подобрения, а втората подлежи на намаляване по правилата за възстановяване на запазена част. В имота на наследодателите са били извършени подобрения от сънаследника Я., които обективно са довели до увеличаване стойността на имота им със сумата от 10 900 лв., че те имат характер на принос по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН, който е бил възнаграден от тях с извършените дарения, но които дарения превишават по стойност увеличението от така извършените подобрения. Поради това, приносът на сънаследника Я. следва да бъде приспаднат от стойността на дарените имоти, като предвид, че двамата наследодатели са имали равни права в дарените имоти при прекратяването на съществувалата върху тях СИО, то приносът следва да бъде приспаднат като стойност по равно от дарените части и на двамата.
Наследствената маса на наследодателката Й. Й. включва: * от възстановени земеделски земи на стойност 12 363 лв. или само за наследодателката – в размер на 4176.92 лв. Към тази сума следва да се прибавят даренията на стойност, равна на половината от стойността на апартамента и половината от стойността на вилната сграда (тъй като при прекратяване на съществувалата върху тях бездялова съсобственост всеки от съпрузите има право на * ид.част), или съответно – 12 600 лв. (половината от 25 200 лв., колкото е била стойността на апартамента към момента на откриване на наследството й) и 5350 лв. (като * от стойността на вилния имот към същия момент в размер на 10 700 лв.). Размера на наследствената маса е 22 057.67 лв., а запазената част на ищцата е в размер на 5514.42 лв. на колкото възлиза и разполагаемата част (изчислени по правилото на чл.29, ал.3, изр.2 и 3, пр. 2 от ЗН). От стойността на свободното имущество, което не е предмет на даренията и което се изчерпва с възстановените земеделски земи, ищцата като наследник със запазена част получава на основание наследяване по закон дял от 1044.23 лв. – чл. 5 ал. 1 от ЗН или за допълване на запазената й част са необходими още 4470.19 лв., на колкото възлиза накърнението на запазената й част. Прието е, че за да се определи с колко конкретно следва да се намали всяко дарение, е необходимо стойността на накърнението да се раздели на стойността на сбора от даренията и с така получения коефициент да се изчисли намалението, като се умножи по стойността на всяко от извършените дарения ( 4470.19/12600 + 5350 = 0.249 – това е коефициентът; 0.249 х 12600 = 3137.04 за апартамента и 0.249 х 5350 = 1333.15 за вилния имот) или със сумата от 3137.04 лв. следва да бъде намалено дарението за апартамента и със сумата от 1333.45 лв. – дарението на вилната постройка.
Наследствената маса на наследодателя Ж. Й. включва: * от възстановени земеделски земи на стойност 4584 лв. или само за него – 764 лв., * от земеделските земи, получени по наследство от починалата съпруга Й. Й. на стойност 1044.23 лв., половината от стойността на апартамента и половината от стойността на вилната сграда към момента на откриване на наследството му, на стойност съответно от 21 867.50 лв. (1/2 от 43 735 лв., колкото е била цената на жилището според вещото лице) и 6`800 лв. за вилата (1/2 от оценката на вещото лице П. към датата на смъртта от 13 600 лв.). или стойността й е 30 475.73 лв., а запазената част на ищцата и разполагаемата част – в размер на 10 158.58 лв.
От стойността на свободното имущество, което не е предмет на даренията, ищцата като наследник със запазена част получава на основание наследяване по закон наследство на стойност 602.74 лв. За допълване на запазената й част от наследството на Ж. Й. са нужни 9555.84 лв. (като разлика от запазената част от 10 158.58 лв. и получената част по наследство от 602.74 лв.). За да се определи с каква част от всяко от даренията следва да се допълни запазената част за отстраняване на накърнението от 9555.84 лв., изчислението следва да се извърши по горепосочената формула: стойността на накърнението се дели на сбора от даренията и с така получения коефициент се умножава стойността на всяко от извършените дарения (9555.84/21867.50 + 6800 = 0.333333, което число съставлява коефициентът, който, умножен по стойността на апартамента от 21867.50 дава размер на допълване от 7289.16 лв., а същият коефициент от 0.33333, умножен по стойността на вилата от 6800 дава 2266.68 лв.). Или, за допълване на запазената част на ищцата дарението на апартамента следва да бъде намалено със сумата от 7289.16 лв., а това за вилния имот – със сумата 2266.68 лв.
Прието е, че с оглед извода за накърняване на запазената част на ищцата, следва да се пристъпи към приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗН като се прецени, налице ли са условията на закона наследникът да задържи имота. Сборът от разполагаемата и запазената част на наследника А. Я. от наследството на Й. Й. възлиза на 11 028.84 лв. и след като от стойността на дарената му част от апартамента в размер на 12 600 лв. (половината от 25 200 лв.,) и на вилната сграда в размер на 5350 лв. (* от стойността й от 10 700 лв.) се приспадне възнаграждението за приносът му по чл. 12 ал. 2 от ЗН в размер на 2725 лв. (половината от 5450 лв.), то изискването на чл. 36 ал. 2 от ЗН е налице и имотите следва да бъдат задържани от Ц. Ж., като ищцата бъде уравнена с пари по цени към датата на постановяване на настоящото решение.
По отношение на наследството, оставено от наследодателя Ж. Й., сборът от разполагаемата и запазената част на наследника А. Я. възлиза на 19 111.68 лв. Тази стойност, съпоставена със стойността на даренията в размер на 21 867.50 лв. за апартамента и 6 800 лв. за вилната постройка, намалени с възнаградителното дарение до размер на приноса на дарения в размер на 2725 лв., също превишава стойността на дарението, поради което дарените имоти следва да бъдат задържани в патримониума на жалбоподателката като наследница на дарения, като накърнението на ищцата до размера на запазената й част следва да бъде уравнено в пари по цени на дареното имущество към момента на уравняването, а съответно с оглед задържането на имотите, делбата на същите не следва да бъде допускана, поради липса на съсобственост, подлежаща на прекратяване.
К. поставя въпросът за момента, към който следва да се изчисли стойността на увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН във връзка с разпоредбата на чл.31 ЗН, като счита, че тъй като съдът е определил увеличаването на наследството на стойност, изчислена към момента на разглеждане на делото, решението му противоречи на решение № 869 от 17.01.2003 г. по гр.д. № 366/2002 г., ВКС, І г.о. и решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г., ВКС, ІІ г.о. Решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г., ВКС, ІІ г.о. е постановено по реда на чл.290 ГПК и с него се дава задължително за съдилищата тълкуване, че следва да се установи доколко с вложения труд и средства наследникът е увеличил наследственото имущество, като стойност по времеоткриване на наследството и съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата. Това тълкуване отразява съдебната практика, че оценяването на правото по чл.12, ал.2 ЗН се извършва съобразно състоянието на увеличеното имущество по време на откриване на наследството и стойността му по време на извършване на делбата, на която въззивното решение съответства.
Поддържа се противоречива практика и по въпроса за начина, по който наследникът с принос за увеличаване стойността на наследството получава стойността на приноса си, тъй като съдът е приспаднал тази стойност при определяне размерите на разполагаемата и запазената част и извършените дарения при съпоставката им по чл.36, ал.2 ЗН, с което е възмездил ответника още във фазата на допускане на делбата, вместо това да стане при извършването на делбата, като при това е променил дяловете на страните като наследници. Въпросът е неотносим към произнасянето на въззивния съд, доколкото в съответствие с изискването на чл.31 ЗН съдът е пресметнал претендираното увеличение на наследството само с оглед формиране на наследствената маса и преценка накърнена ли е запазената част на ищцата и реда, по който следва да се възстанови, без да се произнася по иск или възражение по чл.12, ал.2 ЗН и в този смисъл липсва противоречие със сочената съдебна практика.
Поставя се въпросът за последователността, в която следва да се направи намаляването на даренията, доколкото в случая съдът не се е съобразил с направения избор намалението да се направили от даренията на вилния имот, а и дори да не бе направен избор, намаляването следа да се направи по последователността на даренията във времето. Позоваването на пренебрегване правото на избор на облгодетелствания не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото съставлява позоваване на чужди права. В случая обаче съдът е намалил съразмерно даренията, извършени от наследодателите по различно време, което тълкуване противоречи на разрешението по решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 5702/2007 г., ВКС, ІІ г.о., според което първо се намалява последващото дарение и ако едва това намаление не е достатъчно се преминава към намаляване на предходното дарение. В същото решени е дадено тълкуване по приложението на чл.36, ал.2 ЗН в случаите когато са дарени два или повече имота, при които сравнението на стойностите се прави за всеки един имот по отделно и за всеки един от наследодателите по отделно и за да бъде задържан имота неговата стойност не следва да надвишава запазената част на лицето и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя, като при две безвъзмездни разпореждания тази припадаща се част е *, при три – *и т.н. В случая въззивният съд е сравнил стойностите общо и едновременно за двата подарени имота и се е произнесъл общо за задържане от дарения, а съответно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по въпроса за сравняване на стойностите на дарените имоти спрямо стойностите на запазените и разполагаемите части с оглед преценка условията по чл.36, ал.2 ЗН при повече от едно дарения.
К. не е удостоверил противоречие на изводите на въззивния съд по въпроса за възможността и дали е удобно отделянето на част от имота за удовлетворяване на запазената част на имота и за задържането на дарените имоти с практиката на ВКС, тъй като приложеното определение № 376 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1240/2010 г., ВКС, І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът за математическото сравнение на стойностите с оглед задържане на дарените имоти и плащането в пари на запазената част на ищцата е обоснован с доводи, че е налице очевидна математическа и логическа грешка, което е довело до грешно формирана воля и до постановяване на решение напълно в противоречие със закона и многобройни решения на ВКС, по същество е свързан с касационното основание необоснованост по чл.281, т.3 ГПК и подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение, но е неотносим при преценка основанията за допускане на касационно обжалване.
В обобщение налице е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5.01.2012 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът М. Т. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 80.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: