3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр.София, 16.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 667 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. И. и Т. П. И. против решение № 157 от 9.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 249 по описа за 2015 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 7.7.2015 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2013 г. на Силистренския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на М. Ю. М. по 8 423,01 лв. всяка една от тях, представляващи половината от сумата 16 843,02 лв., състояща се от главница от 11 751,01 лв., 3 627,02 лв. лихва за просрочие и 454,35 лв. наказателна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между [фирма] и наследодателя на касаторите П. И., починал на 22.11.2010 г.
Касаторите твърдят, че решението на Силистренския окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следния въпрос:
Когато въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция, трябва ли в своето решение да изложи и своите съображения в подкрепа на собствените си изводи относно релевантните за спора факти и съдържанието на спорните правоотношения по делото?
Ответникът по жалбата М. Ю. М. счита, че решението на Силистренския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът М. Ю. М. е поръчителствал за връщането на потребителски кредит в размер на 15 000 лв., получен от П. И. от [фирма]. След смъртта на кредитополучателя, настъпила на 24.11.2010 г., ищецът е издължил заема с изтеклите лихви и е предявил искове по чл.143 от ЗЗД срещу наследниците за заплащане на дадената от него сума. Ответниците- касатори, са възразили, че са приели наследството под опис и тяхната отговорност се ограничава само до описаното имущество. Силистренският районен съд е уважил исковете, осъждайки наследниците да заплатят всеки по една втора идеална част от дълга. Приел е, че ответниците носят отговорност в пълен размер, тъй като преди приемане на наследството под опис съпругата М. И. го е приела с конклудентни действия, изразяващи се в погасяване на вноски по договора за заем и плащания на вноски за лек автомобил по договор с лизингодателя за поемане на изпълнението. По отношение на непълнолетната към момента на откриване на наследството Т. П. И. съдът е изложил съображения, че тя е била само ограничено дееспособна, а не напълно недееспособна, за да е необходимо да приема наследството само под опис, като е цитирал практика на ВКС в този смисъл/решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Счел е за недоказано обстоятелството, че тя е приела под опис имуществото по нейна молба.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло неговите мотиви и е препратил към тях на основание чл.272 от ГПК. Касаторът смята, че извършеното по този начин препращане противоречи на решение № 120 от 4.4.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Според това решение и цитираната в него друга практика възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи на решаващата дейност, когато тази дейност е еднаква по обем и пред двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Настоящият случай е точно такъв-ответниците са формулирали във въззивната си жалба същото възражение за ограничаване на отговорността им поради приемане на наследството под опис, като нови доказателства пред втората инстанция не са били приети. Районният съд е изложил съображения за неоснователността на това възражение както по отношение на М. И., така и по отношение на Т. И. и въззивният съд е възприел тези съображения като свои. Нещо повече-добавил е, че плащането на задължения на наследодателя е действие по приемане на наследството и затова последващото приемане по опис не поражда правни последици. Освен това съдът е обсъдил и е приел за несъстоятелен довода за недееспособността на Т. П. И., водеща до необходимост от приемане на наследството под опис. Следователно въззивният съд е имал правомощието да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като е извършил същата по обем правораздавателна дейност. Освен това той е добавил и свои собствени мотиви по доводите във въззивната жалба. Ето защо настоящата инстанция приема, че по повдигнатия въпрос няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 9.11.2015 г., постановено по в. гр.д. № 249 по описа за 2015 г. на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. С. И.-ЕГН [ЕГН], и Т. П. И.-[ЕГН], да заплатят на М. Ю. М.-ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: