О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София 26.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1375/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., приподписана от служебен защитник адв. А. С., против въззивно определение № 3943/18.12.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по гр.д. № 6211/2018 г., с което е потвърдено определение от 02.10.2018 г. по гр.д. № 435/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост на атакуваното определение. Иска се да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на административно-правната процедура. Изложени са съображения във връзка с други дела на жалбоподателя, изразено е отношение относно личността и професионализма на магистрати. Съдържат се доводи за финансовото и материалното състояние на жалбоподателя. Наведени са съображения във връзка с Тълкувателно решение № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 285 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд изпраща на касационната инстанция само редовни жалби. Като е констатирал, че към подадената частна касационна жалба на К. И. Б. не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че жалбата не е приподписана от адвокат съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК, администриращият Софийски апелативен съд е постановил разпореждане от 16.01.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 6211/2018 г., с което е дал съответни указания на жалбоподателя. В срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят е подал молба за предоставяне на правна помощ. Впоследствие е представена и декларация за имуществено състояние. Софийски апелативен съд е намерил искането за основателно и доказано и с определение № 706/25.02.2019 г. е предоставил правна помощ на жалбоподателя за процесуално представителство на основание чл. 23, ал. 4 във вр. чл. 21, т. 3 ЗПрП. С разпореждане от 25.03.2019 г., Софийски апелативен съд е назначил за служебен защитник адв. А. С. и е указал на процесуалния представител в едноседмичен срок да приподпише частната касационна жалба и да представи изложение по чл. 280 ГПК, предоставил му е възможност в същия срок да представи допълнителни съображения в подкрепа на частната касационна жалба, ако сметне за нужно. В изпълнение на дадените указания е постъпила молба-становище от адв. А. С., в която е посочено, че е приел да представлява К. И. Б. единствено по отношение на изпълнението на законовото изискване за приподписване на частната касационна жалба от адвокат. Счита, че правна помощ на жалбоподателя не може да бъде предоставена, поради което е заявил, че изложение по смисъла на чл. 280 ГПК се съдържа в жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД на К. И. Б. против Агенция по вписванията за заплащане на сумата от 5 000 000 лв. – обезщетение за понесени неимуществени вреди от противоправно поведение на длъжностни лица на ответника, издали справка, която съдържа неистински данни за притежавани от ищеца недвижими имоти. С разпореждане от 27.07.2018 г. съдът е констатирал, че исковата молба не е съобразена с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК относно съдържателната си част и чл. 128 ГПК, тъй като не е внесена дължимата държавна такса в размер на 20 000 лв. – 4 % от цената на иска от 5 000 000 лв. Разпореждането с указанията е връчено лично на ищеца на 12.09.2018 г., като в указания 1-седмичен срок К. И. Б. не е предприел никакви действия за изпълнението им – нито е уточнена исковата молба, нито е внесена държавната такса, нито пък ищецът е поискал да бъде освободен от внасянето на такава по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 642/02.10.2018 г. по гр.д № 435/2018, Окръжен съд – Перник е приел, че са налице предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото. С атакуваното в настоящото производство въззивно определение, Софийски апелативен съд е приел, че поставеното определение по чл. 129, ал. 3 ГПК от първостепенния съд е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки, каквито в настоящия случай не са и посочени.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3943 от 18.12.2018 г., поставено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 6211/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: