О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 27.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4505 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. В. Т. чрез пълномощник адв.С. И. срещу решение № 745/14.06.2017 г. по гр.д.№943/2017 на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 737/10.03.2017 г. по гр.д.№25/2016 г. на Районен съд-Пловдив, ІІ бр.състав в обжалваните части относно режима на лични контакти и издръжката. С него определен режим на лични отношения на бащата И. В. Т. с детето К. Т. Т. всяка първа и трета събота от месеца,в които бащата ще взема детето при себе си от 10 до 16 часа и 30 дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Присъдена е издръжка в размер на сумата 200 лв.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от 04.01.2014 г. до завеждане на иска на 04.01.2016 г.,както и от завеждане на иска до настъпване на пълнолетие на детето или друга законово установена причина за нейното изменение или прекратяване. В останалите части относно упражняването на родителските права и местоживеенето решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд е направил необоснован извод,че майката не препятства контактите на бащата с детето и че не е установено къде и при какви условия то ще преспива,когато са заедно.Твърди се, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е допуснал представяне на писмени доказателства за плащане на месечна издръжка, при положение, че касаторът е узнал за спора във въззивното производство и че липсва произнасяне относно иска за издръжка за минало време. Касаторът изтъква, че живее преимуществено в Р К. и поради това обстоятелство така определеният режим на лични контакти не е в интерес на детето.Иска обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поставя следния въпрос:
-в интерес ли е на детето да бъде определен по-разширен режим на лични отношения между него и родителя, който не упражнява родителските права, при положение, че последният живее преимуществено в чужбина.
Изразява становище, че при определяне на контактите следва да се вземе предвид най-висшият интерес на детето и необходимостта от пълноценно общуване с двамата родители.
Ответницата по касационната жалба Е. А. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.М. Х., я оспорва. Не претендира разноски.
По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба постъпила в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Тя е допустима, тъй като има за предмет въззивно решение по иск с правно основание чл.59 ал.2 СК, към датата на обявяване на което на 14.06.2017 г. има ненавършило пълнолетие дете и е подадена по време на действие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК в редакцията , публикувана в Държавен вестник бр.8/2017 г. .
Въззивният съд е посочил, че не се е убедил в мотивацията на касатора да се вижда с детето при по-разширен режим на лични отношения, който е поискал с молба отправена до него. Изтъкнал е, че два пъти е насрочвал съдебни заседания за да го изслуша, но той не се явил, въпреки че към момента на провеждането им е бил в страната. Направил е извод,че не е установено къде ще преспива детето при тези виждания с бащата, в кое населено място, при какви жилищни и битови условия, в какво обкръжение , благоприятно ли е това с оглед възрастта и специфичните му потребности. Намерил е, че конкретиката на случая не позволява по-разширен режим, тъй като бащата пребивава постоянно в Р К., а родителите му-в Кралство Испания. Когато го взимал заминавали за [населено място]. Там пребивавали в къщата на негова близка, чийто адрес не станал известен по делото, а го къпели на друго място. Поради това е счел, че исканият режим не отговаря на най-висшия интерес на детето. Относно издръжката е приел, че за дете на седем години, което предстои да стане първокласник, са необходими общо 300 лв. месечно.Разпределил е осигуряването им в съотношение 200 лв. към 100 лв. между двамата родители, като е съобразил, че майката се грижи за още две деца и полага непосредствените грижи по отглеждането. Бащата няма задължения към други лица и при постоянната си работа в РКипър би могъл да реализира работна заплата около средната за ЕС. С протоколно определение от 06.06.2017 г. въззивният съд е отказал да приеме като доказателство по делото вносна бележка за захранване на сметка на ищцата с 300 евро от 12.11.2015 г. Изложил е мотиви, че искането е преклудирано, тъй като от 28.04.2017 г. касаторът е упълномощил адвокат по делото и е разполагал с необходимото време да ангажира доказателства своевременно, а в първоинстанционното производство е бил представляван от особен представител.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторът не е отдал нужното значение на предпоставките за селектиране на касационната жалба. Те съществено се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които са извън обсега на производството по селекция. Поставеният от касатора въпрос е израз на несъгласието му с въззивното решение и следва да бъде отнесен към правилността на последното. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на конкретен правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, отразяващи неговата решаваща воля. Той не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото. Във връзка с поддържаното допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не са съобразени постановките, дадени с цитираното ТР- т.4, относно необходимата аргументация.Не са изложени доводи за неправилна съдебна практика, за необходимост от изменението й във връзка с промяната на обществените условия или за непълнота ,противоречивост и неяснота на конкретна правна норма,която да бъде тълкувана.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 745/14.06.2017 г. по гр.д.№943/2017 на Окръжен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: