Определение №298 от 39976 по ч.пр. дело №313/313 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О          П         Р         Е          Д         Е         Л          Е        Н         И        Е
 
                                                    №  298
 
                                   ГР. София,   12.06.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №313/09 г.        ,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив/ ОС/ по ч.гр.д. №794/09 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното : С обжалваното определение ОС е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на Ив. Д. , като ответник в производството по Закон за защита срещу домашно насилие / ЗЗСДН/, против постановеното от първоинст. съд определение, с което при условията на чл.18 от ЗЗСДН е издадена заповед за незабавна защита. Прието е, че определението има привременен характер, не прегражда развитието на делото, нито е предвидено да се обжалва в изрично посочен от закона случай/ чл.274, ал.1 от ГПК/.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: определението по чл.18 от ЗЗДН, с което се издава заповед за незабавна защита на пострадалото лице, име характер на спешна привременна / чл.19 от с.з./ мярка. Обжалването му не е предвидено от закона, не следва и от характера на определението, който не е преграждащ за производството. Определението се постановява по предвидения в чл.18 от ЗЗСДН ред, който отчита равните права на страните, но отдава приоритет на по – значимия интерес – да се охранят поставените в опасност живот и здраве на пострадалия, до приключване на производството по ЗЗСДН.
Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. № 794/09 г. от 27.03.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top