5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
С.,21.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 709/2011 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 31 от 24.03.2011 г. по в.гр. д. № 689/2010 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което, след частична отмяна на решение № 305 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1395/2008 г. на Хасковски районен съд, предявеният от Р. В. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 7 720 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на недостатъците в извършената от дружеството работа по собствения на ищеца басейн, находящ се в [населено място], м. „Срещу село”, имот № 522447, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2008 г. – до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и по иск, който е различен от предявения, без да отчете, че твърденията на ищеца първоначално са били за причинена вреда от неизпълнен договор, а впоследствие – за причинени загуби. Освен това, счита, че въззивният състав е определил неправилно правната квалификация на иска по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като не е съобразил съдържащите се в исковата молба данни и твърдения за сключен договор за продажба и доставка на материали и технологично оборудване на басейн, както и за извършване на определени монтажни и други дейности.
В касационната жалба са изложени и подробни съображения за неправилност на атакуваното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. По-конкретно, касаторът твърди, че: въззивният съд не е изложил мотиви по част от заявените от страните доводи и възражения, респ. че мотивите му са пестеливи и бланкетни, в т. ч. и по отношение направеното от дружеството-изпълнител възражение за давност; изводите относно наличието на договорно правоотношение между страните по делото и относно приемането на извършените строително-ремонтни дейности не съответстват на събраните по делото доказателства; допуснати са съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, в допускането на свидетелски показания за установяване на факти, за които същите са недопустимо доказателствено средство и в допускане на нови доказателства при първото въззивно разглеждане на делото в резултат на неправилно допълване на изготвения от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано както с твърдението за вероятна недопустимост на същото, така и с твърдението, че обжалваният акт съдържа произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, по отношение на които са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси не са посочени конкретно, но с оглед изложените обстоятелства, настоящият състав, в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да уточни заявените от касатора въпроси, приема, че като релевантни за делото са поставени въпросите за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по чл. 146 ГПК и за допустимостта за събирането на нови доказателства в резултат от изменение или допълване на доклада; за допустимостта със свидетелски показания да бъдат установявани договори на стойност над 5 000 лв.; за доказателствената стойност на разпечатката от интернет-сайт; за приложимостта на разпоредбите на чл. 265 ЗЗД, чл. 154 ГПК и чл. 235 ГПК.
Ответникът по касация – Р. В. М. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК. Съображения за това са развити в писмен отговор от 17.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения от Р. В. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, съобразявайки дадените от Върховен касационен съд с решение № 167 от 08.12.2010 г. по т. д. № 249/2010 г. на І т. о. задължителни указания по прилагането на закона, решаващият състав е приел за доказано, че през пролетта на 2007 г. между страните е сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД с предмет довършителни дейности по собствения на ищеца басейн в [населено място], които дейности са изпълнени некачествено. Във връзка с качеството на извършените СМР и причините за появилите се недостатъци – напукване и отлепване на облицовъчни плочки от стените и пода на басейна, течове извън басейна и проблем в помпено-филтърната станция, въззивният съд е взел предвид подробното заключение на приетата по делото техническа експертиза, като въз основа на него е счел, че основната причина за тези недостатъци е лошо положената от ответника хидроизолация, лошо и неправилно поставени скимери и дюзи, неправилно свързване на захранващия с чиста вода водопровод, неправилно положени помпи и филтър и недобре монтиран и неработещ бутон за включване и изключване на екстра „плуване срещу течението”. Доколкото обаче вещото лице е посочило като вероятна причина за напукването и отлепването на плочките и лошо изпълнената замазка от фирмата, която е изградила басейна в груб вид, решаващият състав е преценил, че за част от разходите за отстраняване на недостатъците /тези за изкъртване на стъклокерамичните плочки и хидроизолацията и за полагането на нова стъклокерамика/ отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана само за половината от посочените в експертизата необходими разходи 5 500 лв., т. е. за сумата 2 750 лв., като същото следва да поеме изцяло разходите само за полагането на нова хидроизолация в размер на 4 000 лв., поправка на системата за насрещно течение в размер на 120 лв. и поправка на скимери и дюзи в размер на 850 лв. /общо 4 9720 лв./. Като неоснователно съдебният състав е счел направеното от ответника възражение за давност, аргументирайки се с липсата на доказателства за надлежно приемане на работата по реда на чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, съгласно императивната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, същото може да бъде атакувано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нарушенията, допуснати при първоначалното разглеждане на делото, независимо дали са били заявени или не в първото касационно производство, са ирелевантни за новото касационно обжалване, тъй като са преклудирани.
В настоящия случай, с оглед мотивите на отменителното решение на Върховен касационен съд и дадените в него задължителни указания, следва да се приеме, че предметът на новото въззивно разглеждане се изчерпва с установяване вида на недостатъците, преценка относно приемането на извършената работа по реда на чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД и произнасяне по направеното от ответника възражение за изтекла давност по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Поради това, релевантни за настоящото касационно производство са само онези нарушения, допуснати в новото въззивно производство, които са свързани с така очертания негов предмет. И доколкото въпросите за правната квалификация на иска; за правилността на процесуалните действия във връзка с доклада по делото и допуснатите в първото въззивно производство доказателства; за съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет довършителни дейности по собствения на ищеца басейн и съответно кои са допустимите доказателствени средства за установяване на същото, не се включват в предмета на новото въззивно разглеждане на делото, тъй като те са решени окончателно от касационната инстанция, то тези въпроси не могат да бъдат заявени повторно като такива по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
Следователно, на преценка в настоящото производство по чл. 288 ГПК подлежат единствено поставените от касатора въпроси във връзка с приложимостта на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, чл. 154 ГПК и чл. 235 ГПК, както и въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по направените от страните доводи и възражения. Безспорно, доколкото са обусловили изводите на съда за основателност на иска тези въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на конкретното дело. По отношение на същите, обаче, не е осъществено нито основанието по т. 1, нито основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВС/ВКС по въпроса за мотивиране на съдебните актове. В мотивите на същото са изложени подробни съображения по всички значими за спора въпроси и по заявените от страните доводи и възражения, в т. ч. и по въпросите, за които първият касационен състав е констатирал, че липсва произнасяне, а именно – за вида на недостатъците в извършената от ответника работа, за приемането й по реда на чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД и по възражението за давност по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Що се отнася до правилността на изводите на съда по тези въпроси и по-конкретно – на извода, че ответникът не е доказал твърдението си за приемане на работата от възложителя и че правата на последния по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не са преклудирани, респ. погасени по давност – същата не може да бъде обсъждана в настоящото производство, тъй като тя е част от самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, не следва да бъдат преценявани и приложените към изложението решения на ВС/ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, относими към тези въпроси.
Настоящият състав намира, че не са налице и визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. По отношение на въпроса за задължението за мотивиране на съдебните актове отсъствието на посоченото основание произтича от наличието на задължителна съдебна практика – т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своето значение и при действието на новия ГПК, а по отношение на останалите въпроси – невъзможността за допускане на касационния контрол е обусловена от това, че същите са пряко свързани с правилността решението, с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 31 от 24.03.2011 г. по в.гр. д. № 689/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: