Определение №298 от 43258 по тър. дело №2907/2907 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 07.06.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б., Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2907 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З.”, [населено място] срещу решение № 1828/24.07.2017г., постановено по т.д.№ 706/2016г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1965/04.12.2015г. по т.д.№ 6209/14г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [община] сумата от 345285,10 лв., представляваща неизплатена част на дължима по договор № 13/322/00547 от 28.06.2011г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР с предмет „Подобряване на физическата среда на живот на населението в [община]” и „Благоустрояване на площадното пространство в [населено място]”, безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва от 26.09.2014г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 28.06.2011г. между страните е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР с предмет „Подобряване на физическата среда на живот на населението в [община]” и „Благоустрояване на площадното пространство в [населено място]”. Претендираната от ищеца по иска – настоящ ответник сума от 345285,10 лв. представлява наложена редукция на субсидията от касатора при заявена стойност на извършените разходи от 1570722,82 лв. и допустими разходи по заявката за плащане от 1225487,76 лв. Редукцията произтичала от несъответствие между заявените активи и стойности на СМР и реално изпълнените такива. Въз основа на заключението на изслушаната пред въззивния съд техническа експертиза са формирани изводи, че неизпълнението на ищеца по иска на СМР по проекта възлиза на сумата от 8288,32 лв., поради което сумата на заявените разходи не надхвърля с повече от 3 % допустимите за плащане разходи, поради което не са налице основания за наложената от ДФ „З.” редукция в размер на сумата от 345285,10 лв. по правилото на чл.30 от Регламент /ЕО/№ 65/2011. Задачата на техническата експертиза е възложена на вещото лице от съда, тъй като в първоинстанционното производство експертът е работил само по контролните листове за извършени проверки от ДФ „З.” и на К. към договора, но без посещение на място и анализ на документите, съставени в хода на строителството. При изготвяне на заключението във въззивното производство вещото лице е извършило оглед на място и е съобразило актовете за установяване на видовете СМР.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Допустимо ли е при разглеждане на дело при втора съдебна инстанция, по свой почин въззивният съд да назначи експертиза, при положение, че такова доказателствено искане не е било инициирано от въззивника не само в подадената от него въззивна жалба, но и такова не е било отправено към съда нито с исковата молба, нито с последващи процесуални действия пред първата инстанция”. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че липсата на анализ на документите, съставени в хода на строителството, и на посещение на вещото лице на място, не представлява процесуално нарушение, което да допуска съдът да назначи по свой почин експертиза по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.3 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
В случая във въззивната жалба е направено оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото представени документи за извършени СМР, както и е оспорено възприетото фактическо положение за несъответствия между установеното от извършената проверка и уговореното по договора. Въззивникът се е позовал и на непълнота на доказателствата, въз основа на които е извършена техническата експертиза. В открито съдебно заседание на 24.06.2016г. съставът на САС е констатирал, че разпореждане на първоинстанционния съд за заверка на представените копия от документи от ищеца е изпълнено своевременно с молба, която не е била докладвана на съдията, поради което изключването на тези доказателства представлява допуснато процесуално нарушение. Въззивният съд е приел тези доказателства и е назначил повторна техническа експертиза за изясняване на фактите по делото.
Посочените процесуални действия на състава на Софийския апелативен съд съответстват на дадените разрешения в т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК – служебно назначаване на експертиза при направени оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения и въведени основания за необоснованост на първоинстанционния акт. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос, поради което касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1828/24.07.2017г., постановено по т.д.№ 706/2016г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА ДФ „З.”, [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], пл.”Д.” № 2 сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top