3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
С., 11.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 346 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба Т. С. Т., против решение № 643 от 19.12.2011 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено решение № 191 от 20.09.2010 г. по гр.д. № 295/2010 г. на РС-Червен бряг в частта относно съделителите и правата в съсобствеността и е постановено друго, с което делбата на имотите е допусната между следните съделители и при права в съсобствеността: Б. С. Т. – * ид.ч., Т. С. Т. – * ид.ч., Л. Б. П. – * ид.ч., Б. Г. Т. – * ид.ч., Н. Г. Т. – * ид.ч., Д. С. Т. – * ид.ч., Н. Т. Р. – * ид.ч. и Н. Й. В. – * ид.ч.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
П. решение е било атакувано с въззивни жалби в частта за лицата, между които следва да се извърши делбата и правата в съсобствеността. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са наследници на Т. Б. Т., починал на 4.01.1970 г., както и че с три решения на ПК [населено място] бряг на наследниците на Т. Б. Т. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. По отношение представеното по делото публично завещание № 40/4.07.1949 г., с което Б. Т. Б. е завещал на внуците си С. и Б. Т. Б. общо и поравно шест земеделски имота, са изложени съображения, че завещаните имоти са различни от тези-предмет на делбата, тъй като макар и за има възстановени в стари реални граници имоти в тези местности, то те не съвпадат по размери с описаните по завещанието. Същевременно видно от опис-декларациите на Т. Б. Т. за влизане в ТКЗС от 1950 г., същият е станал член-кооператор след завещанието на Б. Т. Б. със собствена земеделска земя. След като се дели наследството на Т. Б. Т., то до влизане в сила на решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за спор за материално право между страните, няма причина публичното нотариално завещание на друг наследодател на част от страните по настоящото дело да бъде зачетено, още повече, че решенията на ПК имат конститутивен ефект и са титул на собственост съгласно ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позоваването обаче, че е налице противоречие с практиката на ВКС, както и че съдът се е произнесъл по материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е само формално. Липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и такъв не може да бъде уточнен от изложените доводи /че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства, от които може да се направи извод, че е налице допускането на делба при участието на лица, които не следва да участват в нея и е налице неправилно определяне на квотите на съделителите; че неправилно не е зачетено завещателното разпореждане на Б. Т., което е направено преди внасянето на земите в ТКЗС и не е отменено и по отношение на което разпоредбата на чл.90а ЗН не намира приложение/, които са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Н. се явява и позоваването на решения на Конституционния съд на Република България, доколкото същият не е част от съдебната система на гражданското правораздаване и съответно решенията му не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това доводите относно приложението на нормата на чл.90а ЗН не могат да бъдат свързани с решаващите мотиви на съда, касаещи конститутивното действие на решенията на органа по поземлена собственост, което в случая е за възстановяване собствеността на наследниците на Т. Б. Т., а не на Б. Т. Б..
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 643 от 19.12.2011 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: