2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
С., 22.02.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1514 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 475 от 27.05.2010 година по гр.д. № 708/2009 година на С. апелативен съд е оставено в сила решение № 27 от 09.06.2008 г. по гр.д. № 3708/2006 г. на С. градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен от П. В. К. от[населено място] против И. С. Н. от[населено място] за сумата 12500 лева. В решението е прието за установено, че в изпълнение на договор за заем, ищцата П. К. е предоставила на ответника И. С. Н. сумата 12500 лева, който се е задължил да върне сумата след продажбата на двата си камиона марки „Скания” и „М.”. Взетите заемни средства не са били върнати от ответника вкл. до приключване на устните състезания пред въззивния съд. При така установените факти е прието, че ответникът дължи връщане на получените заемни средства на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД; че заемодателят е следвало да действа добросъвестно за сбъдване на условието, при което задължението става изискуемо, което не е сторено – ответникът заемополучател не е предприел действия за продажба на собствените си камиони, поради което и на основание чл. 25, ал.1 ЗЗД следва да се счита, че условието, при което е уговорено връщането на заема се е сбъднало. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, предвид настъпване на изискуемостта на вземането от сбъдване на уговореното между страните условие, което е станало възможно след 2004 година – след получаване на заемната сума, поради което предявения през 2006 година иск е преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на С. апелативен съд е постъпила от И. С. Н. от[населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите от кой момент настъпва изискуемостта на вземане за връщане на даден заем при уговорено между страните отлагателно условие и как следва да се прилагат в тази хипотеза правилата на погасителната давност, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението въпроси по приложението на чл. 114, ал.1 ЗЗД не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената практика на съдилищата, давността по чл. 114, ал.1 ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; когато изискуемостта е уговорена в зависимост от бъдещо събитие, давността тече от сбъдване на събитието, а когато сбъдването на събитието е поставено изцяло на волята на длъжника, то изискуемостта на вземането е от изтичане на разумния срок, в който добросъвестният длъжник би могъл да изпълни задълженията си за сбъдване на условието, който срок по искане на кредитора се определя от съда при условията на чл. 69, ал.2 ЗЗД.
Независимо от изложеното, въведения с изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ изхода на делото. Ответникът не е доказал заявеното от процусалния му представител възражение за изтекла погасителна давност – не е доказал бездействие на кредитора през определения в закона период от време, а в хода на съдебният процес е признавал вземането (в т.ч. с въззивната жалба) и е оспорвал единствено настъпването на отлагателното условие, с които действия е прекъсвал теченето на погасителната давност.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 27.05.2010 година по гр.д. № 708/2009 година на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: