О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София 27.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3172 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. В. Т., чрез служебния защитник адв.Р. Д. срещу решение № 35/05.05.2017 г. по в.гр.дело № 28/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 655/23.12.2016 г. по гр.дело № 1962/2016 г. на Ямболския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от С. В. Т. срещу И. А. И. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен с нот.акт № 98/23.12.2015 г. относно недвижим имот в [населено място], представляващ 1420/1620 ид.части от УПИ VIII-45 с площ от 1620 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 74 кв.м., второстепенна сграда-хамбар от 33 кв.м. и навес с оградни стени от 146 кв.м., поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, както и за унищожаването му поради заплашване, крайна нужда и развалянето му, поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и връщане на имота на ищеца.
Поддържаното основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ЗЗД е нарушение на материалния закон. Искането е за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, съответно за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. налице ли е нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание в случай, когато имотът е прехвърлен с оглед полагани от приобретателя минали грижи и срещу задължението за бъдещи грижи, при знанието на близката смърт на прехвърлителя, 2. налице ли е нищожност на договора, поради липса на основание при знанието на близката смърт на прехвърлителя, 3.налице ли е нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави при положение, че с него и заедно с други възмездни сделки се е стигнало реално до пълно обезнаследяване на низходящите наследници на прехвърлителя непосредствено преди неговата смърт, при знанието, че е болен от онкологично заболяване. Първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба И. А. И., чрез адв. А. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на посочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Т. не е изразил становище по жалбата
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание: чл.26,ал.2,изр.1,пр.4 ЗЗД, чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, чл.30, чл.33 и чл.34 ЗЗД, чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че ищците С. В. Т. и Г. В. Т. са единствени наследници по закон на В. Т. Д., починал на 01.04.2016 г. С нот.акт № 98/2015 г. на нотариус Т. Д. между наследодателя на ищците В. Т. Д. и ответницата И. А. И. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В договора е посочено, че имота се прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на продавача, както досега, така и за в бъдеще до края на живота му.
Прието е за установено от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, че наследодателят на ищците В. Т. Д. и ответницата И. А. И. след развода на първия през 2007 г., са заживяли на съпружески начала, като съвместното им съжителство е продължило до смъртта на В. Т. Д. на 01.04.2016 г. През време на съжителството им ответницата полагала грижи за наследодателя на ищците. През месец ноември 2015 г. било установено тежко заболяване на наследодателя В. Д.. На 23.12.2015 г. между него и ответницата И. И. бил сключен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. След сключване на договора ответницата продължила да полага грижи по отношение на наследодателя на ищците, като изпълнявала ежедневно и непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането му, поети с договора до неговата смърт. Въззивният съд е възприел показанията на едната група свидетели – А.А., М.А. и Т.Т., които са възприети и от районният съд и въз основа на които последният съд е обосновал изводите си, че ответницата стриктно е спазвала задълженията си по алеаторния договор, като е осигурявала на прехвърлителя необходимите грижи и издръжка, съобразно нуждите, възрастта и здравословното му състояние. Прието е, че по делото не са установени факти и не са събрани доказателства, които да подложат на съмнение показанията на тази група свидетели или тяхната безпристрастност. Прието е също, че свидетелите от тази група са имали ежедневни и непосредствени впечатления за полаганите от ответницата грижи.
Съдът е посочил, че съдебната практика приема, че е налице нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание в случаите, когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя и липсата на намерение да изпълнява поетото задължение. Прието е, че в случая договорът между наследодателя и ответницата е сключен, както с оглед на полагани от приобретателката грижи за минал период, така и за бъдещи грижи, полагането на които е продължило повече от четири месеца. Приел е, че поставената тежка диагноза не означава предстояща много близка смърт на прехвърлителя респ. знание на приобретателя, че няма да изпълнява задълженията си по договора. По твърдението на ищеца С. Т., че сключването на договора противоречи на добрите нрави, което води до неговата нищожност, според въззивния съд не може да се отрече интереса на прехвърлителя да си осигури необходимите грижи в този критичен за него момент, което в никакъв случай не може да бъде прието, като противоречащо на добрите нрави. С оглед на това е изведен извод, че договорът не е нищожен, както поради липса на основание за сключването му, така и поради липса на противоречие с добрите нрави. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
По иска за унищожаване на договора,на осн. чл.30 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД:
Въззивният съд е приел, че не е установено прехвърлителят да е бил принуден от другата страна да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх или договорът да е бил сключен при крайна нужда. Приел е също за недоказани твърденията на ищците, че ответницата е експлоатирала тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, заплашвайки, че ще го напусне и остави без грижи, ако не и прехвърли имота. Посочил е, че показанията на св.М. А. и А.А. опровергават тези твърдения. Според съда към момента на прехвърляне на имота прехвърлителят е бил в добро физическо състояние, сам е настоявал за сключване на договора и не е действал под заплаха. Прието е, че показанията на другата група свидетели – К.Н. и М.И. не почиват на преки и ежедневни възприятия за осъществяваните заплахи и с оглед на това не следва да се възприемат при обосноваване на изводите, че договорът не е унищожаем, като сключен по принуда чрез възбуждане на основателен страх или при крайна нужда. По тези искове също са възприети мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
По иска за разваляне на договора поради неизпълнение, на осн.чл.87 ал.З ЗЗД въззивният съд е приел за установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ответницата е изпълнявала ежедневно и непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането на В. Д., поети с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. Прието е, че такива грижи е полагала и преди сключване на договора. Прието е също, че ответницата стриктно е спазвала задълженията си по алеаторния договор, като е осигурявала на прехвърлителя нужните грижи и издръжка, съобразно нуждите, възрастта и здравословното му състояние. С оглед на това е преценен за законосъобразен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за разваляне на договора, поради неизпълнение, на осн.чл.87 ал.З ЗЗД. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част са възприети и на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към тях.
При тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което всички искове са отхвърлени е правилно и е основано е на събраните по делото доказателства. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът не е правен, тъй като е поставен хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито въззивният съд не е приел за установени по делото. С обжалваното решение не са формирани изводи, че е налице знание за близката смърт на прехвърлителя от страна на приобретателката-ответница по иска. Поради това съдът намира, че въпросът не е правен. Според практиката на ВКС в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросът не е правен. Както вече се отбеляза съдът е формирал извод, че в случая не е установено по делото от събраните доказателства наличието на знание у приобретателката за близката смърт на прехвърлителя към момента на сключване на процесния договор за издръжка и гледане. Това е и един от решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД. Тъй като въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението.
С решение № 420/11.01.2012 г. по гр.дело № 99/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. В същият смисъл са и изводите на въззивния съд. Поради това съдът намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Ямболския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателя С. Т., чрез адв.Р. Д.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 990 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за намаляване на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, направени от ответницата по жалбата, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото на основание чл.78,ал.5 ГПК. Заплатеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение от 990 лв. е под минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3,вр.чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това размера на адвокатското възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Ответницата по касационната жалба е представила писмен отговор, чрез адв.А. Д., в който е мотивирано становище по подадената касационна жалба, съответно по заявените основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 35/05.05.2017 г., постановено по в.гр.дело № 28/2017 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3581/12.06.2017 г., подадена от ищеца С. В. Т., [населено място], [улица], чрез адв. Р.Д..
Осъжда С. В. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на И. А. И., от [населено място], общ.Т., обл.Я., [улица] сумата 990 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: