2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1422/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена от С. А. К. против определение № 15/11.01.2019 г. по ч.гр.д № 4705/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната ? касационна жалба срещу определение № 7400/29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 9914/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането ? за допълване на въззивно определение № 24445/25.09.2017 г., постановено по същото дело, в частта за разноските
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Иска се същото да бъде отменено и настоящият състав да се произнесе по същество по частната жалба срещу определение на въззивния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК или делото да бъде върнато на предходния състав за произнасяне по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба „ЧЕЗ Електро България “ АД е изразила становище за недопустимост и неоснователност на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва съдебния акт, против определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и попада хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената частна жалба на С. А. К., подадена чрез процесуален представител адв. Н. И., против определение № 7400/29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 9914/2017 г. по описа на СГС, е процесуално недопустима. Достигнал е този извод като е приложил разпоредбите на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК. Посочил е, че с въззивното определение № 24445/25.09.2017 г. по ч. гр. д. № 9914/2017 г. на СГС (чието допълване в частта относно разноските градският съд е отказал с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК обжалвано определение № 7400/29.03.2018 г.) е оставена без уважение подадената частна жалба и е потвърдено, постановеното също по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционно определение № 156956/27.06.2017 г. по гр. д. № 56115/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение в частта относно разноските на постановеното по същото първоинстанционно гр. дело решение № 94183/18.04.2017 г. С последното е уважен предявеният от Г. И. Ш. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 29, 34 лв. Съобразил е, че при това положение с оглед на установения процесуален ред на обжалваемост на определенията по искания за допълване или изменение на решението в частта за разноските (чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК), както и при съобразяване с разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 от ГПК определение № 7400/29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 9914/2017 г. по описа на СГС не подлежи на обжалване и като окончателно е влязло в сила.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
Предходният състав правилно е приложил разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като е съобразил цената на предявения иск. Въззивното решение /респ. определение/, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на иска, а обжалваемостта на определението, с което съдът се произнася по искането за изменение на решението /респ. определението/ в частта за разноските е обусловена от обжалваемостта на постановеното решение /респ. определение/. Цената на иска като формален критерий, изключващ допустимостта на касационното обжалване, е обусловила крайния извод на съда за оставяне без разглеждане частната жалба срещу определението в частта за разноските. Процесуалните разпоредби са императивни. След като волята на законодателя, обективирана в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е да изключи на формално основание определена от цената на предявените искове категория дела, съдът и страните са длъжни да се съобразят. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК е ясна и категорична и постановеното определение в частта за разноските, макар и постановено за първи от въззивен съд, не подлежи на обжалване, доколкото решението не би подлежало на по-нататъшен инстанционен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/11.01.2019 г. по ч.гр.д № 4705/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: