О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 311 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от М. П. К. от гр. П. против определение № 1* от 15.04.2009г. по гр.д. № 5224/07г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 609 от 30.03.2007г.по гр.д. № 331/2006г.на Пловдивски апелативен съд. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона, поради което иска то да бъде отменено и делото да бъде насрочено за разглеждане на подадената молба за отмяна.
Срещу така подадената частна жалба е подаден отговор от ответната страна,с който същата се оспорва и се иска да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови лични права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото,в която хипотеза – достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
М. П. К. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 609 от 30.03.2007г.по гр.д. № 331/2006г.на Пловдивски апелативен съд на основание чл.231 б.”а”от ГПК/отм./,като новото обстоятелство,на което се е позовал е,че един и същи съдия е участвал в състава на Апелативния съд,който се е произнесъл и по гражданското дело с предмет чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД, и по наказателното дело образувано срещу него за деянието,въз основа на което са претендирани вредите.
Върховният касационен съд като е счел,че твърдяното основание-не попада в никоя от изброените хипотези на чл.231 от ГПК/отм./е оставил без разглеждане подадената молба.
С настоящата частна жалба се обжалва това определение на ВКС.
Обжалваният акт е правилен.
Производството по чл.231 от ГПК/отм./ е извънинстанционно и тъй като се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен,то е допустимо само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Страната е тази,която навежда в подадената молба твърдяната от нея хипотеза по чл.231 от ГПК/отм./,а съдът извършва преценката.
В случая твърдяната хипотеза е била по б.”а”-наличие на ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което при решаването му не е могло да бъде известно на страната,срещу която решението е постановено. Нормата има пред вид – непълнота на фактическия или доказателствения материал,която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Член 231 б.”а” от ГПК брани страната от такава неправилност на решението,която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Наведеното пред Върховния касационен съд обстоятелство- участие в състава на Апелативния съд на един и същ съдия-и по наказателното, и по гражданското дело- първо не е ново за страната обстоятелство/било й е известно в хода и на наказателното, и на гражданското производство/ и второ-то няма характера на описаните по-горе обстоятелства/не е свързано с непълнота на фактическия или доказателствения материал,не се е разкрило след влизане на решението в сила,а преди това и не е свързано с установяване на обективната истина по делото/. Като е взел пред вид тези обстоятелство-правилно съставът на съда е преценил подадената молба за отмяна на основание чл.231 б.”а”от ГПК/отм./като недопустима и я е оставил без разглеждане.
Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 15.04.2009г. по гр.д. № 5224/07г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.