3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
Гр.София, 11.04.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 696 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 248/10.02.2011г., постановено по гр.д.№ 536/10г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 29.06.2010г. по т.д.№ 1737/07г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща направени разходи за поправка на некачествено извършени строително – монтажни работи.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършените от ответника СМР са приети от ищеца без забележки като изпълнени в съответствие с договора, за което са съставени и актове по Наредба № 3/2003г. Изложени са съображения, че материалната доказателствена сила на актовете не е опровергана от ищеца в процеса, като този извод е формиран на база на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя два въпроса: Актовете и протоколите, съставени и оформени съгласно изискванията на Наредба №3/2003г., имат ли доказателствена сила при установяване на скрити недостатъци? и Могат ли уредените в § 1, ал.1 на Наредба № 3/2003г. “скрити работи” да страдат от скрити недостатъци?
Съгласно уредбата на касационното производство и според разясненията в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. ВКС не следва да извежда евентуално значимите правни въпроси за изхода от спора, ако същите не са поставени от касатора.
В случая, касаторът е поставил въпроси, формулирани според нормата на чл.280, ал.1 ГПК, но същите имат значение за правилността на въззивното решение. Въззивният съд е дал отговор на въведените въпроси въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Изложените съображения, че доказателствената сила на съставените в хода на строителството актове не е опровергана, съдържат произнасяне относно допустимостта за оспорването им. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не извършва проверка на обосноваността на въззивния акт съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но съдът не присъжда такива, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 248/10.02.2011г., постановено по гр.д.№ 536/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.