3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 24.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1601/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. З. от [населено място] срещу определение № 229 от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 305/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 04.12.2012 г. на Софийски градски съд, VІ-16 състав, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по т. д. № 2507/2010 г.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е потвърдил неправилно прекратителното определение на първата инстанция, като не е съобразил обстоятелството, че едновременно със счетения за недопустим поради пропускане на срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ иск за отмяна на решенията за избор на нови управителни органи на С. „Съюз на изобретателите в България”, взети от проведеното на 19.03.2009 г. общо събрание на С., в условията на евентуалност е предявен и иск за обявяване на същите решения за нищожни. Поддържайки довод, че при наличие на правен интерес от установяване нищожността на оспорените решения съдът е следвало да разгледа евентуалния иск, жалбоподателят моли определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. Допустим ли е иск за обявяване нищожност на решение на ОС на С. след изтичане на срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ; 2. При проверка на съда за допустимост на установителен иск за обявяване на решение на ОС на С. по ЗЮЛНЦ за нищожно следва ли да бъде правена и преценка на сочените от ищеца основания, обуславящи тази нищожност”. Достъпът до касационно обжалване по първия въпрос е обоснован с противоречие на въззивното определение със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и с практиката в определение № 262/13.10.1999 г. по гр. д. № 336/99 г. на ВКС, V г.о. По отношение на втория въпрос е посочено бланкетно, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът С. „Съюз на изобретателите в България” – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата в писмен отговор по чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено образуваното по искова молба на Н. П. З. т. д. № 2507/2010 г., Софийски апелативен съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че производството по делото е процесуално недопустимо, тъй като обективираният в молбата иск за отмяна на решенията за избор на нови управителни органи на С. „Съюз на изобретателите в България”, взети от проведеното на 19.03.2009 г. общо събрание на С., е предявен след изтичане на предвидения в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ максимален едногодишен срок, в рамките на който законът допуска да се оспорват по съдебен ред решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. Въззивният съд е преценил като неоснователен доводът на ищеца – частен жалбоподател, че с депозираната на 16.11.2010 г. искова молба е предявен и иск за установяване нищожността на оспорените решения. След анализ на съдържанието на исковата молба е направен извод, че сочените пороци на решенията се отнасят до тяхната законосъобразност, а не до валидността им, и е недопустимо да бъдат разглеждани извън срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Постановеното от въззивния съд определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Прекратяването на делото не е резултат от отричане на процесуалната възможност да се предяви иск за установяване нищожност на решение на общо събрание на сдружение под режим на ЗЮЛНЦ след изтичане на преклузивните срокове по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Изводът за недопустимост на исковото производство произтича от преценката на релевираните в исковата молба пороци на решенията от 19.03.2009 г., която е мотивирала въззивния съд да приеме, че чрез основания на тях иск ищецът не цели да установи нищожност на решенията в смисъла, изяснен с Тълкувателно решение № 1/2002 г. /т.1/ на ОСГК на ВКС, а търси защита срещу тяхната незаконосъобразност извън допустимия за това преклузивен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Правилното формиране на извода относно вида и предмета на предявения иск не подлежи на проверка в стадия за допускане на касационното обжалване, съгласно изричните указания в т.1 от т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като съдът е констатирал, че с исковата молба е предявен само иск за отмяна на решенията като незаконосъобразни, не и иск за установяване на тяхната нищожност, въпросите за допустимостта на установителния иск нямат обуславящо значение за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъжда дали по отношение на тях са осъществени поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 229 от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 305/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :