О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
гр.София, 03.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 705/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Н. А. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 12845 от 19.04.2012 год. срещу въззивното решение № 461 от 08.03.2012 год. по в.гр.дело № 917/2011 год. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 898 от 08.05.2012 год. по същото дело в частта, с която е оставено в сила решение № 351 от 03.02.2011 год. по гр.дело № 1890/2005 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав за извършване на съдебна делба чрез разпределение на имотите по вариант втори от заключението на тройната експертиза, с което в дял на [фирма] са били поставени офис № *, офис № * и апартамент № *, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на Л. М. М. сумата 11 717,78 лева, представляваща увеличената стойност на апартамент № * вследствие извършени в него подобрения.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ приложима ли е спрямо договора за групов строеж по чл.192 З./отм./ разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗЗД, съгласно която условията за действителност на предварителния договор са същите като условията за действителност на окончателния договор? б/ императивна ли е разпоредбата на чл.192, ал.2 З./отм./ и представлява ли задължителна предпоставка за валидност на договора за групов строеж? в/ при сключен предварителен договор за покупка на имот по чл.19, ал.1 ЗЗД между купувач и един от съсобствениците на имота, приложима ли е разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗС по отношение на останалите съсобственици? г/ каква е правната квалификация на претенциите по сметки на съделителя Л. М.? Може ли да се приеме, че съсобственикът е владелец /добросъвестен или недобросъвестен/ на идеалните части на останалите съсобственици, когато извършва подобрения в съсобствения имот след предявяване на иска за делба и след като е конституиран като съделител в делбения процес? Приложима ли е в тази хипотеза презумпцията на чл.69 ЗС?
По първия въпрос касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 572 от 15.04.2003 год. по гр.дело № 2279/2002 год. на ВКС, V г.о. По втория въпрос се позовава на ППВС № 4 от 26.11.1970 год. и на тълкувателно решение № 39 от 15.04.1970 год. по гр.дело № 24/1970 год. на ОСГК на ВС. По третия въпрос се твърди, че становището на въззивния съд противоречи на решение № 935 от 10.04.1964 год. по гр.дело № 345/1964 год. на ВС, І г.о. По четвъртия въпрос касаторът твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с ППВС № 6 от 27.12.1974 год. и на тълк.решение № 85/1968 год. на ОСГК на ВС, както и на решение № 95 от 05.03.2009 год. по гр.дело № 4867/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 359 от 21.07.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците по касация Н. Б. К. и П. А. К. са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че договора за групов строеж, сключен на 14.12.1996 год., не е нищожен – сключен бил в писмена форма с нотариална заверка на подписите, между лица, притежаващи собственост в парцела, който служи за застрояване и има силата на предварителен договор за делба съгласно чл.192, ал.1 З./отм./. За неоснователно е намерено и възражението, че нищожността на договора за групов строеж произтича и от неучастие на съсобственик при сключването му. Посочено е, че договор за групов строеж може да се сключи и само между една част от носителите на право на собственост или на право на строеж, като по реда на чл.58, ал.1 З./отм./ строежът може да се реализира и без съгласие на останалите, още повече, че се строят жилища за всички собственици.
Прието е, че съделителят Л. М. М. е станал съсобственик по силата на влязло в сила решение, с което е бил обявен за окончателен предварителния договор от 26.06.1996 год. и притежава правата по чл.71 и чл.72 ЗС да иска увеличената стойност на имота вследствие извършените в него подобрения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е безспорно, че с влязло в сила решение № 789 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 916/2007 год. на Варненския окръжен съд /потвърдено с решение № 912 от 18.12.2009 год. по гр.дело № 4976/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о./ е допусната съдебна делба на масивна жилищна сграда на [улица] [населено място] между съсобствениците на терена, същевременно страни по договора за групов строеж или правоприемници на прехвърлени им идеални части, като по отношение на апартамент № * на първия етаж в същата сграда, с принадлежащата му изба № *, съответните идеални части и гараж № *, делба е допустната при квоти: */* идеални части за Л. М. М., */* идеални части за Б. Н. А. и */* идеални части за Н. Б. К. и П. А. К., в режим на съпружеска имуществена общност. Делбата на масивната жилищна сграда, включваща четири жилищни етажа, първи надземен етаж/партер/, терасовиден, тавански и подземен етаж – без описаните по-горе апартамент № * и гараж № *, както и на *% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е изградена същата, е допусната както следва: */* ид.ч. за Б. Н. А., */* ид.ч. за С. А. К., като [фирма] и */* идеални части за Н. Б. К. и П. А. К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице две основания за твърдяната нищожност на договора за групов строеж от 14.12.1996 год.: а/ съгласно чл.75, ал.2 З.., като сключен без участието на съсобственика П. А. К. и б/ противоречие с чл.192, ал.2 З./отм./ с клаузата, че всички разходи по изготвяне на строителните книжа и изпълнението на строителството на жилищната сграда ще бъдат поети от [фирма].
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 572 от 15.04.2003 год. по гр.дело № 2279/2002 год. на ВКС, V г.о., в което след като се подчертава, че условията за действителност на всеки договор са условия за действителност и на предварителния договор, се приема, че предварителният договор за изработка, предмет на делото, е нищожен, тъй като е бил с неопределен предмет. Решението на ВКС, V г.о. е неотносимо към настоящия казус, не само с оглед на обстоятелството, че се касае за договор за групов строеж, но и заради това, че нищожността се претендира на основание неучастието на съпругата на Н. Б. К. при сключването на същия договор на 14.12.1996 год. Последната обаче е част от съделителите в производството за съдебна делба, допусната и по отношение на нея с влязлото в сила решение № 789 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 916/2007 год. на Варненския окръжен съд. Дали участието на съделителката П. А. К. в делбеното производство означава, че същата е съгласна договорът за групов строеж да произведе действие и за нея, е въпрос, който не затруднява правоприложението. При действието на Семейния кодекс от 1985 год./отм./, предварителен договор, с който единият съпруг е обещал да продаде общ съпружески имот, не може да бъде обявен за окончателен, ако другият съпруг не даде съгласие за окончателната продажба. Липсата на съгласие от негова страна е пречка такъв предварителен договор да бъде обявен за окончателен. Ако съпругът обаче изяви съгласие при нотариалното изповядване на договора за продажба, сделката ще бъде валидна. В. съд е съобразил практиката по приложението на чл.22, ал.3 СК/отм./ в тази насока. Твърдението на касатора, че решението е необосновано, тъй като не взема предвид изявлението на П. А. К. от 27.08.2008 год. за нищожност на договора за групов строеж и становището й от 20.01.2011 год., че не е страна по него, е оплакване срещу правилността на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3, предл.последно ГПК и не може да бъде разгледано по реда на чл.290 ГПК, ако не е налице поне една от алтернативно предвидените предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото се отнася и за довода за неправилно приложение на чл.58, ал.1 З./отм./ при спор относно валидността на договор за групов строеж между собственици на дворно място или титуляри на учредено право на строеж, с тази разлика, че съставлява оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК.
Не може да се приеме, че въззивното решение противоречи и на Постановление № 4 от 26.11.1970 год. на Пленума на Върховния съд в частта, с която в тълкувателния акт е посочено, че „участникът в груповия строеж понася разходи, равни на действителната стойност на изграденото му жилище”, както и на тълкувателно решение № 39 от 15.04.1970 год. по гр.дело № 24/1970 год. на ОСГК на ВС, където се сочи, че вещните права на участниците в строежа са определящи и „с оглед на тях се уточнява припадащият се на всеки един дял от разходите по строителството”. Изложените съображения на въззивния съд, че съгласието на всички участници в договора за групов строеж от 14.12.1996 год. разходите по проучване, изготвяне на проекти и по изпълнение на строителството да останат за сметка на [фирма], не противоречи на чл.192, ал.3 З./отм./, не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване на решението по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно сметките между съделителите.
В. съд е приел, че съделителят Л. М. М. е могъл да претендира по реда на чл.286 ГПК/отм./ увеличената стойност на апартамент № *, въз основа на влязлото в сила решение от 19.03.2004 год. по в.т.дело № 185/2003 год. на Варненския окръжен съд /потвърдено с решение № 102 от 11.03.2005 год. по гр.дело № 438/2004 год. на ВКС, ТК, І отд./, с което е обявен за окончателен сключения на 26.06.1996 год. с [фирма] предварителен договор за продажба. Прието е, че съгласно чл.70, ал.3 ЗС владелецът по предварителния договор притежава правата по чл.71 и чл.72 ЗС, като с оглед квотите на съделителите в апартамента, а именно: */* идеални части за жалбоподателя Б. Н. А., */* идеални части за Л. М. М. и */* идеални части за Н. и П. К., и съобразно размера на увеличението в размер на 22 057 лева, касаторът дължи заплащане на сумата 11 717,78 лева, в какъвто размер е уважена спрямо него претенцията за подобрения.
Не е налице твърдяното противоречие на решението с тълкувателно решение № 85/1968 год. на ОСГК на ВС и с Постановление № 6 от 27.12.1974 год. на Пленума на Върховния съд. В раздел І от мотивите на пленумното постановление е посочено, че правоотношенията със съсобственика, извършил подобренията, следва да се уредят съобразно чл.72 и 74 ЗС, ако той упражнява изключително фактическата власт върху съсобствената вещ и не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. Според Пленума на Върховния съд, чл.30, ал.3 ЗС намира приложение за останалите случаи, развити в тълк.решение № 85/1968 год. на ОСГК на ВС/срвн., т.5 от диспозитива/. В случая, правилността на изводите на въззивния съд относно приложението на материалния закон /чл.70, ал.3 във връзка с чл.72 и чл.74, ал.2 ЗС/ може да се провери само по реда на чл.290 ГПК при наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позоваването на тълк.решение № 85/1968 год. на ОСГК на ВС и на т.5 от ППВС № 6/1974 год. само по себе си не може да обоснове наличието на такова основание за разглеждане на касационната жалба.
Липсва противоречие и с решение № 95 от 05.03.2009 год. по гр.дело № 4867/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о., в което е проведено разграничение между правата на недобросъвестния владелец по чл.74, ал.1 ЗС и тези на приравнения на добросъвестния владелец по чл.74, ал.2 ЗС, като е посочено, че тъй като подобренията са извършени след предявяване на иска по чл.108 ЗС/уважен с влязло в сила решение/, добросъвестният владелец се счита за недобросъвестен поради отпадане на субективния елемент на добросъвестността по чл.70, ал.1 ЗС/с предявяване на ревандикационния иск собственикът се противопоставя както на осъществяваното владение, така и на извършването на подобрения/. Не би могло да се приеме, че е налице противоречиво разрешен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед правната и фактологическа специфика на процесния казус, за да се допусне разглеждане на жалбата по същество по реда на чл.290 ГПК.
Н. е и решение № 359 от 21.07.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., в което също се приема, че с предявяване на иск по чл.108 ЗС от собственика, добросъвестността на владелеца се прекъсва и за всички подобрения, които е направил след този момент следва да се предполага, че са такива в чужд имот. Решението отговаря положително на въпроса дали съдът може да се произнес по различно правно основание на предявената претенция /квалифицирана от ищеца по чл.72, ал.1 ЗС/, като я разгледа на основание чл.74, ал.1 ЗС.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 08.03.2012 год., поправено с решение № 898 от 08.05.2012 год. по в.гр.дело № 917/2011 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 351 от 03.02.2011 год./поправено с решение № 984 от 15.03.2011 год./ по гр.дело № 1890/2005 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав, за извършване на съдебна делба чрез разпределение на имотите по втория вариант от заключението на тройната експертиза, с което в дял на [фирма] са поставени офиси с №№ * и * и апартамент № *, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Б. Н. А. да заплати на Л. М. М. сумата 11 717,78 лева, представляваща увеличената стойност на апартамент № * вследствие извършени в него подобрения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/