4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 03.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5396 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.03.2013 година по гр.д. № 15692/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-67-153 от 08.10.2012 г. по гр.д. № 27505/2012 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Б. И. М. от [населено място] против А. „П. и.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е изпълнявала длъжността „главен експерт” в отдел „Управление на републиканските пътища, пътни такси и безопасност на пътната и.” до 08.02.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че наказанието е наложено незаконно, тъй като не е установено ищцата да е допуснала визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения – актуализирането на плановете за действие при сложни метеорологични условия не е съставлявало нейно трудово задължение, нито такова и е било вменено допълнително със заповед на работодателя, нито е установено да е допуснала грешка при изготвяне на заповед РД-11-123 от 07.02.2012 г., поради което уволнението е отменено като незаконно извършено, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение за времето на оставане без работа в периода 24.05.2012 г. – 24.09.2012 г. в размер на 4379,44 лева. Първоинстанционното решение, в частта му с която искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата от 4379,44 лева до 6244,40 лева за оставането на ищцата без работа в периода от 25.09.2012 г. до 24.11.2012 г. е влязло в сила като необжалвано.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. П. и.”. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: допустимо ли е да се сочат доказателства след срока за отговор, но във връзка с дадени указания в доклада на съда, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 84 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 142/2011 г. на І т.о. на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по въпросите: допустимо ли е съдът да основе решението си на факти, които не са включени в предмета на спора, в доклада на съда и не се оспорват от страните по делото; приложими ли са последиците на доказателствената тежест и настъпва ли преклузията по чл. 133 ГПК относно факти, за доказването на които съдът не е дал указания и включват ли се в трудовите задължения на работника тези, които са предвидени в правилника за работа на предприятието работодател. Приложени са решение № 359 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 1878/2010 г. на ІV г.о. ВКС, съгласно което, когато в доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания, възможността да се сочат доказателства не се преклудира и пред въззивната инстанция; решение № 416 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 531/2009 г. на ІV г.о. ВКС, съгласно което уредената в чл. 313 ГПК преклузия да се сочат доказателства настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им от съда указания с доклада по делото и решение № 310 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 1086/2009 г. ІІ г.о. ВКС, в което е прието, че съдът оказва съдействие на страните за изясняване на фактическата страна на спора и указва за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства.
Касационна жалба срещу въззивното решение е постъпила и от Б. И. М., която моли решението да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата от 4379,44 лева до 6244,40 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба, подадена от Б. И. М. е недопустима. Първоинстанционно решение № ІІ-67-153 от 08.10.2012 г. по гр.д. № 27505/2012 г. на Софийски районен съд е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата от 4379,44 лева до 6244,40 лева за оставането на ищцата без работа в периода от 25.09.2012 г. до 24.11.2012 г., поради което искът в тази му част не е предмет на въззивното решение.
По повдигнатите в изложението към касационната жалба на А. „П. и.” материално и процесуалноправни въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите допустимо ли е да се сочат доказателства след срока за отговор, но във връзка с дадени указания в доклада на съда; допустимо ли е съдът да основе решението си на факти, които не са включени в предмета на спора, в доклада на съда и не се оспорват от страните по делото; приложими ли са последиците на доказателствената тежест и настъпва ли преклузията по чл. 133 ГПК относно факти, за доказването на които съдът не е дал указания не са обуславящи изхода на делото. Действително, съгласно установената съдебна практика, преклузия настъпва само за доказателствата, които страната не е представила в законоустановения срок, но след като са и били дадени указания с доклада по делото. Същите доказателства тя може да поиска и представи пред въззивната инстанция, която следва да ги събере при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният съд обаче не събира доказателства, които не са поискани от въззивника, нито съобразява доколко първоинстанционният съд е изпълнил точно задълженията си по доклада по делото, когато във въззивната жалба не са въведени оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения – чл. 269 ГПК. Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от А. „П. инфраструктура” няма въведени оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада по делото и събраните от съда доказателства, нито са въведени искания за допускане на нови доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което повдигнатите в касационната жалба въпроси не са обусловили изхода на въззивното решение. Въззивника не е въвел и оплаквания и срещу изводите на първоинстанционния съд включват ли трудовите задължения на ищцата и актуализация в срок на плановете на действие при сложни метереологични условия, нито е посочил доказателства, че това трудово задължение и е вменено с правилника за работа на предприятието или друг вътрешен акт на работодателя, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос относно съставомерността на дисциплинарното нарушение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 53120 от 08.05.2013 г., подадена от Б. И. М. от [населено място] против въззивно решение от 27.03.2013 година по гр.д. № 15692/2012 година на Софийски градски съд, ІV „Д” състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя Б. И. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2013 година по гр.д. № 15692/2012 година на Софийски градски съд, ІV „Д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: