3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 03.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4274/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7011 от 21.07.2017 г. на [фирма] и [фирма], в качеството им на съдружници в „ДСП – 2012“ Д., [населено място], чрез процесуален представител адв. М. Р., против определение № 246 от 11.07.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 200/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Ответникът по жалбата – Агенция за социално подпомагане, [населено място], поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] и [фирма], като съдружници в „ДСП-2012“ Д. с адрес в [населено място], против разпореждане от 21.02.2017 година по гр. дело № 73/2017 г. по описа на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното разпореждане е оставена без движение искова молба на „Агенция за социално подпомагане“, [населено място], с указания за ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи искова молба, с която да насочи претенциите си срещу членовете на дружеството по ЗЗД, предвид това, че същото няма самостоятелна правосубектност, а също и да се представят доказателства относно регистрацията на дружеството и неговото актуално състояние. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 279 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, респ. разпорежданията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или тези, за които обжалването е предвидено в закона. Апелативният съд е констатирал освен това, че разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности, не прегражда хода на производството, а също така е приел, че липсва и законова разпоредба, в която изрично да е предвидено обжалване. За неоснователни са счетени от съдебния състав твърденията на жалбоподателите, че с първоинстанционното разпореждане е прекратено производството по първоначално заведената искова молба, тъй като не се касае за две отделни производства, а за нередовна искова молба и за отстраняване на нередовностите след оставянето й без движение.
Определението е правилно, приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба, е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат онези определения или разпореждания на съдилищата, които преграждат развитието на производството или за които обжалването е изрично предвидено в закона. Определенията или разпорежданията, с които се осъществява служебното задължение на съда да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от страната, като се констатират съответните нередовности на подадената молба или жалба и се предоставя срок за отстраняването им, не преграждат развитието на делото. Тези съдебни актове представляват по характера си оттегляеми съдебни определения по смисъла на чл. 253 ГПК, поради което и с тяхното постановяване висящността на делото се запазва. Едва при констатация за неотстраняването на нередовностите в срок, съдът може да прекрати производството по делото, в който случай определението за прекратяване ще подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК. В рамките на инстанционния контрол за законосъобразността на това определение следва да се извърши преценката за правилността на дадените от съда указания по движението на подадената молба или жалба. В конкретния случай, с разпореждането на първоинстанционния съд, производството по делото не е било прекратено, поради което формираният в обжалваното въззивно определение извод, че обжалваният акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е правилен. Тези съображения на съда следва да бъдат споделени, поради което и постановеното от Апелативен съд – Б. определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246 от 11.07.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 200/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: