О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 3
София, 04.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трeти януари……………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 871/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Ц. П. от АК-М., срещу решение от 11.03.2011 година по гр.д. N 52/2011 година на окръжен съд-М., с което е потвърдено решение от 25.11.2010 г. по гр.д. № 1091/2010 г. на Ломския районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу [фирма], [населено място], за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 9 025, 84 лева, която е предмет на принудително събиране по изп.д. № 433/2006 г. на ДСИ при Ловешкия районен съд – иск с правно основание чл.439 ГПК. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба. Излага съображения за липса на предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационната инстанция.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложение за допускане на касационно обжалване не са формулирани въпроси – задължително изискване съгласно т.1 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК. Не е посочено и никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторката се позовава на П №1/1953 г. ПлВС относно формата и съдържанието на решението и присъдата, както и на чл.236, ал.2 ГПК. Според нея въззивното решение не съдържа цялостна преценка на фактите от гледна точка на материалния закон /ЗЗД/ – от кога е възникнало вземането на взискателя срещу длъжника по изпълнението, липсва разбор на доказателствата, а именно на кои факти съдът вярва и на кои не, кои възприема и кои не. От изложението се установява, че тя, чрез процесуалния си представител, поддържа твърдение за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, като са приповторени оплакванията от касационната жалба – касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Както се посочи, не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, не е посочено основание, на което те да бъдат разгледани според хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК и липсва обосновка във връзка с приложението им, както и съдебна практика. Развити са доводи по съществото на правния спор, които са извън предмета на настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2011 година по гр.д. N 52/2011 година на окръжен съд-М..
ОСЪЖДА Д. П. Д. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], [населено място], сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.