3
Определение по ч.т.д.№ 852/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
София, 10.01. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 852 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 622 от 27.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 701/2011 год. на Добричкия окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по частната жалба на [фирма] въззивният съд е потвърдил Определение № 365 от 09.08.2011 год. по гр.д.№ 1753/2011 год. на Добричкия районен съд с което е било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на застрахователното дружество, което счита, че спорът по чл.208 ал.1 вр.чл.183 ал.1 КЗ следва да бъде разгледан от Софийски районен съд, компетентния съд по седалището на ответника – чл.108 ал.1 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
В нея се съдържа твърдението, че неправилно съставът на Д. е преценил, че предявилият иск с правно основание чл.208 ал.1 вр.чл.183 ал.1 КЗ П. М. П. има качеството на „потребител на застрахователна услуга” по отношение на който е приложима изборната подсъдност на чл.113 ГПК.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, [фирма] се позовава на противоречие със задължителна практиката на ВКС – Определение № 649 от 16.07.2010 год. по ч.т.д.№ 377/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. по приложимостта на чл.113 ГПК по отношение на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ и качеството на ищеца като “потребител на застрахователна услуга” по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КЗ.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, доколкото с цитираното определение, настоящият съдебен състав се е произнесъл по тълкуването на § 1 т.1 от ДР на КЗ по отношение на ищците по чл.226 ал.1 КЗ и по-конкретно – може ли третото увредено лице да бъде квалифицирано като потребител на застрахователна услуга по смисъла на КЗ. Изводът е, че нормата на чл.113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, независимо от дефиницията на § 1 т.1. от ДР на КЗ.
Настоящият случай е различен. Искът е по чл.193 ал.1 вр.чл.208 ал.1 КЗ и произтича от сключен между страните договор. Самият кодекс (извън допълнителните разпоредби) недвусмислено дефинира страната по застрахователния договор, като „потребител на застрахователна услуга”.
Съставът продължава да счита, че няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл.113 ГПК термин „потребител” не може да бъде прилаган механично по отношение на всички спорове, възникнали по прилагането на материален закон в който този термин е употребен. Съдебният състав, обаче, не може да се произнася извън пределите на спора с който е сезиран. Спорът в случая е досежно квалификацията на страните по застрахователния договор. Дали законодателят е вложил еднакъв смисъл в термина „потребител” по чл.113 ГПК и по чл.2 т.1 КЗ е въпрос на автентично тълкуване или на законова промяна. Независимо от становището си, че буквалното тълкуване на чл.113 ГПК е в противоречие с принципа за общата подсъдност и придава значение на специалната подсъдност като обща (с оглед терминологията в материалните закони), съдебният състав не счита, че изричната законова терминология при обозначаване на страните по договора може да бъде изменяна/дописвана чрез съдебна практика. Ще следва да се отбележи и това, че преобладаващата задължителна съдебна практика е в полза на буквалното тълкуване на закона.
Определението по ч.т.д.№ 377/2010 год. е постановено по друг правен спор и приложимостта на термина „потребител” по смисъла на КЗ по отношение на лице, което не е страна по застрахователния договор, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 622 от 27.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 701/2011 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.