2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
София16.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 239/2012 година
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, с искане за изменение/допълване/ на определение № 758 от 22.10.2012 г. по т.д. № 239/2012 г. в частта за разноските, като се присъдят претендираните от дружеството/ответник по касация/ разноски в размер на 3 000 лева.
Ответникът по молбата – [фирма], чрез процесуалния си представител, счита молбата за неоснователна, като алтернативно е направено възражение за прекомерност на разноските. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но по същество е неоснователна.
С постановеното по делото определение по реда на чл.288 ГПК настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 24 от 09.01.2012 г. по т.д. № 1892/2011 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, пети състав. В определението липсва произнасяне по отговорността за разноски за касационното производство, независимо, че с отговора на жалбата такова искане е заявено от сегашния молител, с приложено към отговора пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Молбата с правно основание чл.248 ГПК е неоснователна, тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което и съгласно чл.80, изр.2 ГПК молителят няма право да иска изменение на влязлото в сила определение в частта за разноските.
Независимо от горното, следва да се посочи, че формулираното от дружеството – ответник по касация/сега молител/ искане по чл.78 ГПК в отговорите на касационната жалба и на изложението към нея, е и недоказано. От съдържанието на пълномощното и договора за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че те, макар и приложени към отговора на касационната жалба по настоящото дело, са относими именно към това дело. Независимо, че се касае за изрично упълномощаване, не е отразено за кое касационно производство е учредена представителна власт на пълномощника – не е индивидуализирано за кое дело/като номер, колегия и отделение/ на ВКС се отнася пълномощното и договора за правна защита и съдействие. От това произтича и невъзможността да се приемат за доказани направени от ответника по касация разноски в размер на 3 000 лв., съобразно отразеното в представения договор за правна защита и съдействие.
Предвид неоснователността на подадената по реда на чл.248 ГПК молба, не се дължи произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение подадената от [фирма], молба за изменение на определение № 758 от 22.10.2012 г. по т.д. № 239/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: