О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
Гр. София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 516/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ФЮЖЪН М. Е. [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Д., против решение № 2062 от 28.10.2015 г. по в. т. д. № 3727/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 30.05.2013 г., постановено по т. д. № 4119/2011 г. по описа на Софийския градски съд, VI-3 състав в обжалваните осъдителни части. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на А. – П., Г. О. следните суми: 4 012.87 лв. – неплатена част от договорени, изработени и монтирани алуминиева дограма и стъклена декоративна фасада, както и немонтирани по вина на ответника, но изработени стъклопакети, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане, 33 591.86 лв. – цена на изработени и монтирани, но незаплатени артикули, ведно със законната лихва, считано от същата дата, както и 7 400 лв. – разноски за производството.
В касационната жалба се излага, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на такова по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следният процесуалноправен въпрос: В случаите на общо оспорване на изпълнение по търговски договор от ответника, в чия тежест е да се докаже изпълнението по договора – на оспорващия ответник или на ищеца, който претендира плащане по договор, който твърди, че е изпълнил? Поддържа се наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на практика на ВКС по този въпрос.
Ответникът по касационната жалба А. – П., Г. О. [населено място] не е подал писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становището на касатора и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване. С оглед ограничението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, въззивното решение по първия обективно съединен иск, предявен в размер на 5 935 лв., уважен за сумата от 4 012.87 лв., е влязло в законна сила, като необжалваемо, поради което касационната жалба в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част въззивното решение подлежи на касационен контрол и жалбата против него е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част за сумата от 33 591.86 лв., съставът на въззивния съд е приел, че претенцията е въз основа устно възлагане от ответника на ищеца за извършване на СМР по южната фасада на сградата, предмет на по-рано сключения писмен договор, от 5-ти до 10-ти етаж включително, което ищецът е приел и изпълнил, и му се дължи възнаграждение. Съдът е формирал тези изводи, като е съобразил безспорното цялостно завършване на фасадата; показанията на свидетелите Г. и Б., от които се установява, че ответникът – главен изпълнител на обекта е възложил, а ищецът е изпълнил тези СМР /оплаквания във връзка с допустимостта на гласните доказателства и тяхното кредитиране не са били изложени в жалбата, с оглед чл.269 ГПК/; липсата на ангажирани насрещни доказателства, че друго лице е изпълнило спорните СМР, върху които ответникът е установил фактическа власт; липсата на възражения по качеството и пр. Направен е подробен анализ на гласните доказателства, установяващи, че по технически причини изпълнението на фасадата е следвало да започне отгоре надолу, следователно изпълнението на СМР по писмения договор /1-ви – 4-ти етаж/, извършено от ищеца, не е било възможно преди изпълнението на тези по устното възлагане. Коментирано е, че доводите на ответника във въззивната жалба не са в състояние да опровергаят така установените факти.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, поради следното:
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда, поради което и няма значение за изхода по конкретното дело, както изисква нормата на чл.280 ал.1 ГПК при преценката относно селектирането на касационната жалба. В случая спорът не е разрешен въз основа на разпределението на доказателствената тежест в процеса, а с оглед събраните по делото доказателства, от които е изведено наличието на фактическия състав на чл.266 ал.1 ЗЗД. Дали тези доказателства са достатъчно убедителни за формирания извод е въпрос, който касае обосноваността на обжалвания съдебен акт, т.е. неговата правилност, а тя стои извън предмета на настоящото производство по чл.288 ГПК. Липсва и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, на което касаторът се позовава – правният въпрос да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърденията, че по въпроса няма задължителна съдебна практика не са достатъчен аргумент за приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в този смисъл вж. подробните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ФЮЖЪН М. Е. [населено място] против решение № 2062/28.10.2015 г. по в. т. д. № 3727/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 30.05.2013 г. по т. д. № 4119/2011 г. по описа на Софийския градски съд, VI-3 състав, относно присъждане на сумата 4 012.87 лв. – неплатена част от договорени, изработени и монтирани алуминиева дограма и стъклена декоративна фасада, както и немонтирани по вина на ответника, но изработени стъклопакети, заедно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2062 от 28.10.2015 г. по в. т. д. № 3727/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.