3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 03.01.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.12. две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1870/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. И. срещу решение №128 от 15.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №113/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение №390 от 21.12.2016 г., постановено по т.д. №117/2016 г. на ОС-Ст. З. в обжалваната част , и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на [фирма] срещу касатора и [фирма] да бъде признато за установено , че касаторът М. Г. И. като авалист дължи на ищеца солидарно с издателя сумата от 26 647,11 евро по запис на заповед, издаден на 20.04.2007 г., въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК, ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените съдебни разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК до размера на уважената част въззивният състав на АС-Пловдив се е позовал на следните установени по делото факти: Ответникът – касатор М. И. е авалирал менителничния ефект основан на процесния запис на заповед издаден от [фирма]. Ценната книга е издадена с цел обезпечаване изпълнението на задължението на търговското дружество – поемател на менителничния ефект, основано на каузално правоотношение: договор за финансов лизинг № 7165/20.04.2007 г. на седлови влекач и товарно ремарке, сключен между него и лизингодателя [фирма]. По самия договор за лизинг касаторът М. И. е поръчител, а с анекс от 15.04.2009 г. същата е встъпила и като солидарен длъжник наред с търговското дружество-лизингополучател. По делото се установява, че не са изпълнени в пълен размер от страна на лизингополучателя поетите с договора задължения- от заключението на ССЕ става ясно, че лизингополучателят е останал задължен към лизингодателя за сумите от 20 327,07 евро-главница и 6 320 евро-възнаградителна лихва. С приемо-предавателни протоколи от 21.07.2010 г. лизингованите вещи са върнати на лизингодателя и действието на договора е прекратено. При така доказаните факти, въззивният съд е приел, че въпреки, че процесните вземания за лизингови вноски са периодични и са погасени с изтичане на тригодишна давност от изискуемостта на всяко от тях до датата на подаване на заявлението в заповедното производство, то това не се отразява на абстрактното задължение по записа на заповед, по който ответницата е авалист, с оглед на което и в това качество същата е останала задължена до размера, до който искът е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали погасяването на задължението, обезпечено със записа на заповед има за последица и погасяването на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в ценната книга.
Така формулираният правен въпрос по своето естество се явява обуславящ изхода по спора. По същия следва да се допусне касация, при посоченото от самия касатор основание по чл.280 ал.1 ,т.1 ГПК, с оглед необходимост от проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС: Р № 105 от 13.07.2012 г. по т.д. №564/2011 г. на Второ т.о. на ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128 от 15.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №113/2017 г..
ЗАДЪЛЖАВА касатора М. Г. И. да внесе държавна такса за разглеждане на КЖ в размер на 521,17 лева в едноседмичен срок по сметка на ВКС и да представи в същия срок вносен документ за това в деловодството на съда.
След изпълнение на горното, делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в о.з.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.