6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
[населено място] ,02.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2440 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Сивар „ЕООД против определение № 2455/01.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3718/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2554 / 11.05.2018 г. по т.д.№ 3292/2017 г. на СГС , за прекратяване на производството по същото дело. Жалбоподателят твърди нищожност на постановения акт , предвид участието на съдия , като член на въззивния състав, който е и докладчик по т.д.№ 8464/2012 г. на СГС и като такъв постановила решението по чл.630 ал.1 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на ответника „Меком„АД. Страната се позовава на чл. 694 ал.6 от ТЗ, според който исковете по ал.1 – 3 на същия член , какъвто е и настоящият, се предявяват пред съда по несъстоятелността, но се разглеждат от друг състав на съда. В евентуалност се сочи неправилност на въззивния акт, като обосновава липса на основание за назначаване особен представител на ответното дружество в несъстоятелност, поради незаплащане на разходите за възнаграждението на който съдът е върнал исковата молба и прекратил производството. Страната се позовава на формирана съдебна практика, отричаща приложението на института на особеното представителство по назначение на съда за юридическите лица, каквото е търговското дружество – ответник. Отрича и формалното наличие на предпоставките по чл. 29 ал.2 ГПК, тъй като не се касае за нетърпящо отлагане процесуално действие, като разпоредбата изключва служебното му назначаване от съда, а само по искане на страната, в чийто интерес е извършването му, с което се обосновава и поемането на разноските за това от същата. Не счита допустимо прилагането на тази процесуална разпоредба по аналогия. Алтернативно излага съображения, че допустим законен представител на ответното дружество в несъстоятелност е и ликвидаторът, доколкото предходно за същото е било образувано производство по ликвидация. Според жалбоподателя ликвидаторът продължава да представлява дружеството в несъстоятелност, след като липсва постановен и вписан изричен акт за отмяната на предходно назначения ликвидатор. Доколкото чл. 635 ал.3 ТЗ предпоставя допустимо представителство на дружеството в несъстоятелност и от упълномощено от законните му представители лице, ищецът счита, че наличието на безсрочно упълномощаване на адвокат на дружеството, неоттеглено до прекратяване правомощията на законните му представители, позволява надлежно представителство на страната от същото това лице / посочено с молба вх. № 51882/ 11.04.2011 г./. Излагат се и съображения относно допустимо представителство на ответника чрез Надзорния му съвет, основани на компетентността на последния да избере Управителния съвет. Така по мнение на жалбоподателя, компетентността да формира съответния управителен орган означава и компетентност Надзорния съвет да взема решенията, в компетентността на УС, когато последният е заличен като управителен орган на дружеството. Неправилно, според жалбоподателя съдът е приложил и нормата на чл.694 ал.7 изр. трето от ТЗ , според която, за разлика от тази на чл.620 ал.1 ТЗ, всякакви разноски / не само държавна такса / не се внасят предварително от ищеца, а са за негова сметка едва в случай на отхвърляне на иска. В този смисъл страната атакува основанието да предварително събиране на сума за възнаграждение на особен представител на ответното дружество.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявеният от „Сивар„ЕООД против „Меком„АД / в несъстоятелност / иск е с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ. Като правоприемник по договор за цесия, с цедент „Алпака„ ЕООД, същият счита , че се легитимира като кредитор на ответното дружество, с право да предяви иска по чл.694 ТЗ, като цесията следва проведено производство по предявяване вземането от самия цедент – „Алпака„ ЕООД и последвал отказ на синдика да го включи в списъка на приети вземания,съответно включвайки го в списък на неприети вземания, срещу който „Алпака „ ЕООД е подало възражение, останало без уважение от съда по несъстоятелността, в производство по чл.692 ТЗ. С решение № 584/30.03.2016 г. по т.д.№ 8464/2012 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „Меком„АД и открито производство по несъстоятелност на същото. Видно от преложеното към исковата молба извлечение от Търговския регистър по партидата на дружеството, правомощията на управителните му органи са прекратени предходно на решението за откриване производство по несъстоятелност, а вписванията в раздел „ представители „ и „ начин на представляване „ са заличени . С решение № 2131/15.11.2017 г. ответникът е обявен в несъстоятелност и прекратени правомощията на представителните му органи, на основание чл. 710 ТЗ. Предходно на откриване производството по несъстоятелност за същия търговец е открито производство по ликвидация, на основание чл. 252 ал.1 т.6 вр. с т.4 ТЗ, с последен назначен ликвидатор И. Й. И..
С разпореждане № 4212 / 26.03.2018 г. по т.д.№ 3292/2017 г. на СГС, на основание чл.29 ал.2 ГПК е назначен особен представител на „Меком„АД / в несъстоятелност / и указано на ищеца заплащане на възнаграждение за особения представител, в размер на 49 295,91 лева . Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че нормата на чл.635 ал.3 ТЗ, допускаща представителството на дружеството ,в производствата посочени в същата разпоредба, да се осъществява от управителните му органи, независимо от прекратяването на правомощията им, доколкото в случая е заличено вписването на представляващите дружеството лица, е неприложима. Счел е , че са налице предпоставките на чл.29 ал.2 ГПК – нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и няма законен представител или попечител, вкл. задължение на ищеца да предплати разноските за особения представител, на основание чл.29 ал.2 пр.второ ГПК. По повод молбата на ищеца съдът да преразгледа разпореждането си, вкл. да приеме за допустимо представителството на ответника чрез назначения последен ликвидатор или чрез упълномощен от законните представители на дружеството, преди заличаването им, адвокат , вкл. чрез Надзорния съвет, е постановено определение № 2110/ 17.04.2018 г. , с което съдът е отрекъл допустимостта на представителство от последния назначенен ликвидатор, предвид заличаването на вписването му – от 07.06.2016 г.. Посочил е ,че намира приложима нормата на чл.29 ал.2 ГПК по аналогия,а приложимостта на чл. 694 ал.7 ТЗ отрекъл , като относима единствено към предварителното внасяне на държавна такса. Поради невнасяне на указаните разноски, исковата молба е върната с разпореждане № 2554/ 11.05.2018 г. . В същата, основавайки се на чл.635 ал.3 ТЗ, съдът е отрекъл допустимо представителство на „ Меком”АД, чрез постоянния синдик на дружеството.
С тук атакуваното въззивно определение, разпореждането на СГС е потвърдено с позоваване на субсидиарното приложение на ГПК за неуредените в Част ІV „ Несъстоятелност „ на ТЗ случаи – чл.621 ТЗ . Съдът е отрекъл визираните в чл.29 ал.2 ГПК предпоставки – да се касае за недееспособно лице и страната да няма законен представител или попечител, като кумулативно изискуеми. Съгласно чл.272а ал.1 изр. второ от ТЗ съдът е обосновал недопустимо представителство на ответника от вписан ликвидатор на същия, тъй като с откритото производство по несъстоятелност се прекратява производството по ликвидация, а с това – и правомощията на ликвидатора. С прекратяване правомощията на органите на дружеството съдът е приел прекратени и правомощията на упълномощените от законните му представители, вече заличени, процесуални представители – адвокати , независимо от извършеното предходно на заличаването им упълномощаване. Позовал се е и на необходимо в производството по несъстоятелност изрично упълномощаване, съгласно чл.626 ал.4 и чл.670 ал.1 ТЗ. Предварителното внасяне на възнаграждение за особения представител е обосновал с чл.29 ал.2 пр. второ ГПК.
В изложението по чл.280 ГПК , касаторът формулира следните въпроси : 1/Нищожно ли е произнасянето по съдебно производство, по иск с правно основание чл. 694 ал. 1-3 ТЗ от състав на въззивна инстанция, в който е включен съдията, разглеждал производството по несъстоятелност на несъстоятелния длъжник – страна по предявения иск , с оглед чл. 694 ал.6 ТЗ ? ;2/ Приложим ли е института на особеното представителство за юридически лица ? ; 3/ С прекратяване на производството по ликвидация на основание чл.272а ал.1 ТЗ, чрез влизане в сила на решение за откриване производство по несъстоятелност, назначеният ликвидатор продължава ли да представлява несъстоятелния длъжник, при условията на чл.635 ал.3 в производства по чл.621а ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ, като единствен законен представител на търговеца ?; 4/ Със заличаването на представляващите едно търговско дружество, прекратяват ли се дадените пълномощни от законните представители на дружеството, преди тяхното заличаване или упълномощаването продължава да действа до заличаването на дружеството – чл.41 ал.1 пр.последно ЗЗД ?; 5/ Дължат ли се предварително разноски от ищеца в производство по чл.694 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.694 ал.7 изр. трето ТЗ ?
По всеки от въпросите, изключая втори въпрос, касационното обжалване е обосновавано в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с липса на съдебна практика. Втори въпрос е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с решения на състави на ВКС по гр.д.№ 1236/2010 г. и по гр.д.№ 2030/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Нищожността на съдебния акт е порок, за който съдът следи служебно и за съобразяване на която страната не дължи обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване. Настоящият състав не съзира основание за нищожност в конкретния случай – предвид произнасянето на въззивния състав с участие на съдията, постановил решението за откриване производството по несъстоятелност на „Меком„ АД. Разпоредбата на чл.694 ал.6 ТЗ касае недопустимо съвместяване на произнасянето на състава на съда по несъстоятелността и като състав по иск, с правно основание чл.694 ТЗ, относно вземане на кредитор от същата несъстоятелност, но при едновременност на двете производства, като паралелно развиващи се. Само в тази хипотеза законодателят е приел необходимост от гарантиране на безпристрастност на произнасящите се парелелно състави, доколкото и само в тази хипотеза правните последици на решението по чл.694 ТЗ рефлектират върху производството по несъстоятелност , в условия на евентуален възможен интерес на едно и също лице, ако би се произнасяло и по двете производства, но който интерес е свързан само и единствено с упражняване на задълженията му като съд по несъстоятелността. За останалите възможни хипотези на заинтересованост важат основанията по чл.22 ГПК.
Вторият от въпросите удовлетворява изискването за правен, тъй като с допустимостта на особеното представителство за търговско дружество по чл.29 ал.2 ГПК са свързани решаващите указания на съда, неизпълнението на които е обосновало връщането на исковата молба.Не е обоснован, обаче, допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочените решения са постановени в производство по отмяна, като извънинстанционен способ за контрол / чл.303 ал.1 т.5 ГПК / и като такива не се ползват със сила на пресъдено нещо. Дори да биха били съобразени, същите касаят различна от настоящата хипотеза на особено представителство – по чл.47 ал.6 ГПК, а не тази по чл.29 ал.2 ГПК.
Третият въпрос удовлетворява изискването за правен,доколкото жалбоподателят – ищец е въвел изричен довод за допустимо представителство на ответното дружество в несъстоятелност, от предходно назначен ликвидатор, независимо от визираните в чл.272а ал.1 изр. второ ТЗ правни последици на обявяването в несъстоятелност – прекратяване на производството по ликвидация. Необоснован се явява допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ТЗ. Нормата на чл. 272а ал.1 изр. второ ТЗ не е непълна, неясна или противоречива и не е дала основание за противоречива практика, в отговор за допустимо продължаване представителството на дружество, обявено в несъстоятелност, от ликвидатора, при това като единствен законен представител, игнорирайки представителната власт на синдика. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е оправдана в случаи на тълкуване на закона, с цел прилагането му по аналогия или прилагане аналогия на правото,за които,обаче, следва да са мотивирани съответните предпоставки. При това, те следва да са налице във всички хипотези на несъстоятелност, предхождана от ликвидация,а не само в настоящата тясна хипотеза – на заличени законни представители на дружеството, предхождащо обявяването му в несъстоятелност и прекратяване правомощията на законните му представители, като последица от обявяването в несъстоятелност. Няма правно основание да се приеме за съществуваща представителна власт на ликвидатора въпреки прекратено производство по ликвидация, независимо и паралелно на осъществявано представителство на дружеството от органите му и от синдика. Именно производството по ликвидация обуславя правомощията на ликвидатора, а и в конкретния случай е налице и формално заличаване на същия, идентично на заличаването на законните представители на дружеството. Поради необоснованост на допълнителния селективен критерий, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не следва да се допусне.
Същите съображения, относно допълнителния селективен критерий касаят и четвъртия формулиран въпрос. Още повече съдът се е позовал на необходимостта от изрично упълномощаване в производството по несъстоятелност. Последното, впрочем, изключва и обосноваността на общия селективен критерий по чл.280 ГПК.
Петият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като решаващият извод на съда е основан на приложението на чл.29 ал.2 пр. второ ГПК, като специално приложима в случая хипотеза и на основание субсидиарното приложение на разпоредбите на ГПК, съгласно чл.621 ТЗ.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2455/01.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3718/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: