О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 03.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2803 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби от страна на пълномощниците на К. Т. Ч. ЕГН: [ЕГН] и на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД срещу определение за спиране от 23.10.2018 г. , постановено от състав на Софийски апелативен съд по търг.дело № 2729/18 по описа на същия, с което е спряно производството по иска на К. Т. Ч. ЕГН: [ЕГН] срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД за сумата от 185 079,01 швейцарски франка- платени от ищеца на ответника при начална липса на основание-нищожност, поради липса на предмет, на два анекса съм два договора за ипотечен кредит, сключени съответно на 13.11.2006 г. и на 12.11.2007 г.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на съдебно производство по спор с предмет обуславящ изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.4 ГПК .
Страните изразяват становище за основателност на частната жалба на насрещната страна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна:
За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция за произнасяне по иска на К. Т. Ч. ЕГН: [ЕГН] срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД за сумата от 185 079,01 швейцарски франка- платени от ищеца на ответника при начална липса на основание-нищожност, поради липса на предмет, на два анекса съм два договора за ипотечен кредит, сключени съответно на 13.11.2006 г. и на 12.11.2007 г., въззивният състав е счел, че произнасянето по този спор е в зависимост от решаването на спора по друго висящо дело: т.д. №87/2017 г по описа на ОС-Бургас, с предмет иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на банката срещу К. Т. Ч. и В. Ч. за установяване съществуването на вземанията на банката по същите два договора за ипотечни кредити, производството по които е спряно. Констатациите за предмета и страните по висящото пред БОС дело и изводът за преюдициалността му по смисъла на чл.229 ал.1,т.4 ГПК относно решаването на настоящия спор, са направени въз основа на служебно писмо изх.№3300/12.06.2018 г. на ОС-Бургас до САС и приложен отговор на ИМ от двамата ответници.
Настоящият съдебен състав, споделя извода на въззивния съд, че спорът за съществуването на вземанията на банката срещу кредитополучателите, произтичащи на основание двата договора за ипотечен кредит и анексите към тях обхваща в своя предмет и въпросът за действителността на последните по смисъла на чл.26 ЗЗД и следователно, принципно, произнасянето по този спор се явява от значение за изхода по спора по иска по чл.55 ал.1,пр.1 ЗЗД за връщане на платените от кредитополучателите суми на банката, при положение, че ищецът-кредитополучател се основава именно на недействителност, поради невъзможен предмет/ чл.26 ал.2 ЗЗД/. В този смисъл са неоснователни оплакванията и доводите на частните жалбоподатели, основани на обхвата на обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по спорът пред БОС, като единствено определящи връзката на преюдициалност между двете дела.
Въпреки изложеното следва да се отчете, че само въз основа на служебно писмо изх.№3300/12.06.2018 г. на ОС-Бургас до САС и приложен към него отговор на ИМ от двамата ответници не става ясно, какъв е точно спора по т.д. №87/2017 на ОС-Бургас и за установяване с иск по чл.422 ал.1 ГПК съществуването на какви вземания по основание, размер, период и валута става въпрос. Обичайното е това да се удостоверява с препис от ИМ, съотв. допълнителна ИМ и доклад по делото, а не с отговора на ИМ.
Следователно, само от приложените писмени доказателства за висящото производство по спора по т.д. №87/2017 на ОС-Бургас няма как да се приеме по категоричен начин за надлежно изпълнена хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, даваща основание за спиране на производството по обусловения правен спор до произнасяне по обуславящия, с оглед на което обжалваното определение се явява незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение за спиране от 23.10.2018 г., постановено от състав на Софийски апелативен съд по търг.дело № 2729/18 по описа на същия за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на `обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.