О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1552 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Й. К., [населено място] и С. Й. Я., [населено място] срещу решение № 918/19.04.2019г., постановено по гр.д.№ 363/2019г. от Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна са отхвърлени предявените от тях против „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М. Г. К., настъпила в резултат на ПТП на 15.08.2014г., за сумите над размери от по 20000 лв. до 30000 лв. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликата над по 30000 лв. до по 150000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вредите от настъпилото на 15.08.2014г. ПТП, вследствие на което е починала майката на ищците – настоящи касатори. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че ищците са преживели тежко смъртта на своята майка, скърбят за нея и усещат липсата й, както и че са възрастни мъже, създали свои семейства, имат деца и са били финансово и организационно независими от нея. Общият размер на обезщетенията от по 100000 лв. е намален с по 80 % предвид приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Приносът се изразявал във внезапно навлизане в пътното платно на скоростен път извън населено място, без да се съобразят приближаващите автомобили и при ненужно удължаване на престоя на пътя, като пострадалата вместо да пресече по най-краткия маршрут (перпендикулярно) е предприела пресичането косо спрямо пътното платно, тичайки по посока на движение на автомобилите. Посочени са нарушения на правилата за движение по пътищата и поведението е оценено като необичайно, трудно предвидимо за водача и създаващо значителен риск от ПТП.
Първата група въпроси, поставени от касаторите като основание за допускане на касационно обжалване, са свързани с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди – съобразени ли са присъдените суми със задължителната практика на ВКС относно размера на обезщетенията и как се прилага принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочена е практика на ВКС, както и по тези въпроси е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предвид явната необоснованост на въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС обобщава въпросите като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със съществуващата практика на ВКС.
По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. С оглед доводите на касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. В този смисъл не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение поради явна необоснованост на въззивното решение.
Втората група въпроси е свързана с определения процент на съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – следва ли да бъде приложена разпоредбата н чл.51, ал.2 ЗЗД и съобразен ли е определеният принос на К. за настъпване на вредоносния резултат с практиката на ВКС.
По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. При произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, въззивният съд е взел предвид конкретното поведение на пострадалата, с което тя обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съобразил е действията й като пешеходец и задълженията по законовите правила за движение по пътищата. С оглед на това е споделил определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване.
По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 918/19.04.2019г., постановено по гр.д.№ 363/2019г. от Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.