4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6004 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3915/14 от 29.05.2014 година по гр.д. № 12780/2013 година на Софийски градски съд е постановено местоживеене на малолетните деца С. М. И. и М. М. И. при майката И.. В. И.., на която е предоставено упражняването на родителските права при определен режим на лични отношения с бащата М. С. И., който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 110 лева за всяко дете. В решението е прието за установено, че страните са родители на децата С. и М., родени на 31.01.2009 г.; че след раждането им за децата са се грижили двамата родители, поемайки отговорност за отглеждането, възпитаването и материалното им обезпечаване. През месец септември 2011 година майката (ответница по делото) е напуснала семейното жилище поради създадена силно конфликтна атмосфера на чести скандали както между родителите, така и с бабата на децата (майката на бащата), която е проявявала амбиции за лидерство по отношение аспекти, значими за отношенията между родителите и децата. След раздялата на родителите децата са останали при бащата. Ответницата е заживяла ведно със своята майка в двуетажна къща в [населено място] гора, [община], където е обзавела стая за децата си и е започнала работа с месечно възнаграждение, осигуряващо и възможност да се грижи за домакинството, задоволявайки материалните потребности на децата. Срещите на майката с децата са били ограничавани от бащата, въпреки съдебното решение за привременни мерки, чрез да се осъществяват личните контакти. Децата, близнаци със силна емоционална връзка помежду им, са привързани към двамата родители; и двамата родители могат да разчитат на своите близки при отглеждането им; двамата родители се ползват с добър морален облик; имат добри професионални качества и са осигурили условия за отглеждане и възпитание на децата си. При така установените факти е прието, че с оглед ниската възраст на децата е в техен интерес да бъдат отглеждани и възпитавани от майката, която има по-добри възпитателски качества (не препятства контактите с бащата; проявява толерантност към исканията му за разпределяне на времето с децата; не позволява коментари за бащата и семейството му) за разликата от бащата, който се стреми да контролира контактите между децата и майка им( вкл. с жалби или чрез задържането им в дома) и проявява пред децата открито негативно отношение към майката, каквото допуска да изразява и семейството му. Прието е, че децата са свикнали с дома на майката, който посещават с желание, а ниската им възраст ще позволи сравнително лесна адаптация към новото учебно заведение и социална среда. Изхождайки от интереса на децата да поддържат връзка с двамата родители е определен разширен режим на лични контакти с бащата, който през седмица да взема децата от 18 часа в петък до 18 часа в неделя; първата половина на коледната и пролетна ваканции, Коледните и Великденски празници всяка четна година и 40 дни през лятото по време, за което предварително е уведомил майката. Предвид по-високият месечен доход на майката и определеният разширен режим на лични контакти с бащата, предполагащ допълнителни разходи от негова страна е определена дължимата от бащата месечна издръжка в размер на по 110 лева за всяко дете.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. С. И.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: следва ли при определяне на родителските права да се съобрази къде са живели децата от момента на раждането си до постановяване на решението и как ще им се отрази едновременната промяна на родителя, който се грижи за тях, жилището, населеното място, детската градина и всичко, с което са свикнали; следва ли да бъде съобразен родителският капацитет на всеки от родителите и обстоятелството кой от родителите е напуснал децата по лични причини; има ли приоритет интереса на децата пред този на родителя; следва ли при разрешаване на въпроса за родителските права да бъдат зачетени становищата на експерти (когато становището е, че смяната на местоживеенето на децата ще ги травмира ненужно), както и да обсъди психологическата характеристика на всеки от родителите поотделно; да обсъди доказателствата в тяхната цялост и да мотивира защо приема за установени определени факти. Приложени са решение № 348 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 1363/2012 г. ІV г.о. ВКС; решение № 571 от 29.09.2010 г. по гр.д. № 1448/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 331 от 01.11.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г. ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба И. В. И.. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите от касатора въпроси са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, съгласно която съдът следва да формира убеждението си за фактите след преценка на всички относими към спорното право доказателства, преценката на въззивния съд относно проявените от страните родителски качества е формирана при обсъдени показания на всички разпитани по делото свидетели, експертни заключения и приложените социални доклади, включващи и проверки, възложени в хода на производството по делото. В съответствие с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС съдът е разгледал съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Извършил е преценка на фактите, установяващи, че и двамата родители притежават качества за отглеждане и възпитание на децата; че и двамата разполагат с добри условия за отглеждането и възпитанието им. В съответствие с раздел ІІ, б. “е” и б. “ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съдът е формирал и извод, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца в ниска възраст, нуждаещи се от непосредствена майчина грижа. В решението са преценени всички обстоятелства, касаещи интересите на малолетните деца, а изводът, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката е формиран след преценка на данните, съдържащи се в социалните доклади за всеки от родителите и заключения на приета по делото психологическа експертиза, съгласно която между децата и майката има здрава емоционална връзка; детето М. усеща постоянната и липса много интензивно и би приела лесно промяна, свързана със смяна на дома и, която смяна е по проблемна за детето С., също привързано към майката, която е полагала грижи за децата от раждането им; от най-ранното им детство е създала основата на тяхното емоционална и психомоторно развитие и тази връзка е неунищожима, независимо от последващото и напускане на дома и осъществяване на контактите с децата в определени дни и часове. Именно с оглед приоритета на интереса на децата пред този на родителя, в решението е прието, че силната емоционална връзка между децата близнаци налага те да не бъдат разделяни, а ниската им възраст (родени 1009 г.) налага да бъдат полагани постоянни майчини грижи, които не могат да бъдат заменени с тези на близките им по бащина линия. Пак с оглед интереса на децата е формиран и изводът, че бидейки заедно в условия, с които са вече привикнали по време на срещите с майката, смяната на дома, училището и социалната среда е по-удачна в тази им ранна възраст, когато ежедневното постоянно общуване с майката има първостепенно значение за правилното им емоционално развитие.
Не е налице и твърдяното противоречие между формираните в решението изводи и тези в приложените съдебни актове на Върховния касационен съд, в които въпросът за родителските права е разрешен с оглед конкретните обстоятелства, различни от установените в обжалваното решение. Същевременно във всеки от приложените актове, въпросът за упражняването на родителските права е разрешен с оглед интереса на децата, от който принцип се е ръководил и съдът при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Искането на ответницата по касация за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3915/14 от 29.05.2014 година по гр.д. № 12780/2013 година на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: