2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 5.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4988 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. С. срещу разпореждане № 6746/23.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 505/2015 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане молбата с вх. № 19691/22.06.2015 г. на жалбоподателя за допълване на постановеното по същото въззивно гр. дело решение № 1163/12.06.2015 г. в частта му за разноските.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че изтъкнатите от въззивния съд обстоятелства, че жалбоподателят не е страна в производството по въззивно гр. дело № 505/2015 г., а е бил конституиран по инициатива на въззивния съд, като страна в преди това образуваното производство по въззивно гр. дело № 2811/2013 г., не променят факта, че жалбоподателят е бил принуден да участва в производството по делото, в което е направил разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на исковата молба и на въззивната жалба, без сам да е станал причина за това. Изтъква се и че в постановеното по делото решение № 5/05.02.2015 г. по гр. дело № 3905/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което делото е върнато за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд, изрично е посочено, че последният следва да се произнесе по дължимостта на направените разноски с оглед изхода на спора по същество. Жалбоподателят поддържа и че разноски му се дължат съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, като изтъква и че е направил искане за присъждането им още в производството по въззивно гр. дело № 2811/2013 г., както и отново – по въззивно гр. дело № 505/2015 г.
Ответниците по частната жалба – ищците по делото И. М. П. и А. П. П. в отговора си на жалбата излагат становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на същата.
Възраженията на ответниците по частната жалба за процесуална недопустимост на същата, са неоснователни. Както вече беше посочено по-горе, разглежданата частна жалба е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като обжалваното с нея разпореждане е преграждащо развитието на производството по чл. 248 от ГПК пред въззивния съд. Частната жалба не е касационна такава по чл. 274, ал. 3 от ГПК, поради което разпоредбите на чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 1 от ГПК, на които се позовават ответниците по жалбата, са неприложими в случая. Останалите им съображения в отговора касаят основателността на самото искане по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя, а не допустимостта или основателността на частната му жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил конституиран по делото, като ответник по предявения иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК и като ответник по подадената от ищците въззивна жалба – с определение от 24.10.2013 г. по въззивно гр. дело № 2811/2013 г. на ВОС. С молба с вх. № 7558/12.03.2014 г. той е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото в размер 450 лв., като към същата молба е приложил и списък на разноските, както и разписка – доказателство за тяхното извършване. С постановеното по това въззивно гр. дело № 2811/2013 г., решение № 510/02.04.2014 г. въззивният съд е постановил обезсилване на първоинстанционното решение по делото и връщане на последното за разглеждане от друг състав на районния съд, с участието на конституираните като „необходими задължителни другари“, страни в производството, между които е и жалбоподателят. Тъй като с това решение делото се връща на долустоящата съдебна инстанция за ново разглеждане, въззивният съд не е имал задължение да се произнася по направените от страните искания за присъждане на разноски по делото, включително – това на жалбоподателя. Това въззивно решение, обаче е било отменено с решение № 5/05.02.2015 г. по гр. дело № 3905/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което делото е върнато за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд. С това решение касационната инстанция е дала на въззивния съд задължителни указания, делото да се разгледа между надлежно конституираните от първоинстанционния съд страни – ищците И. М. П. и А. П. П., и ответника Ж. Б. Б., както и че конституираните от въззивния съд по делото страни, между които е и жалбоподателят, не са необходими задължителни другари в процеса и не следва да участват в производството. Тъй като и с това решение делото се връща на долустоящата съдебна инстанция за ново разглеждане, ВКС също не е имал задължение да се произнася по направените от страните искания за присъждане на разноски по делото, включително – това на жалбоподателя. Както основателно се изтъква в частната жалба, с решението си касационната инстанция е дала и изрични указания на новия състав на въззивния съд да се произнесе по дължимостта на направените по делото разноски, с оглед изхода на спора по същество. Макар жалбоподателят да не е участвал като страна в производството по новообразуваното въззивно гр. дело № 505/2015 г. на ВОС, и макар това да не е било необходимо, тъй като той вече своевременно е бил направил претенцията си за присъждане на разноски по делото, с молба с вх. № 7022/04.03.2015 г. той отново е заявил тази своя претенция – и пред новия въззивен състав, разглеждащ делото. Последният е разрешил материалноправния спор по същество, като потвърждавайки с постановеното от него решение № 1163/12.06.2015 г., отхвърлителното решение на първата инстанция, е отхвърлил предявения по делото иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. При това положение, както съгласно задължителните указания, дадени му от касационната съдебна инстанция, така и съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, въззивният съд е дължал произнасяне с това решение по всички направени до този момент, своевременно заявени от страните претенции за присъждане на разноски по делото – не само пред него, а и пред всички предходни съдебни инстанции в производството (първата, предходната въззивна и касационната), респ. – дължал е произнасяне и по претенцията за разноски на жалбоподателя – в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, въпреки че той не е участвал като страна в производството при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Тъй като и молбата с вх. № 19691/22.06.2015 г. на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното решение № 1163/12.06.2015 г. в частта му за разноските, е подадена своевременно – в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а съобразно гореизложеното тя е подадена и от процесуално легитимирано за това лице, то и по тази молба въззивният съд е дължал произнасяне по същество. Вместо това, въззивният съд неправилно я е оставил без разглеждане като недопустима с обжалваното разпореждане № 6746/23.06.2015 г.
По изложените съображения, последното, като неправилно следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на молбата на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на въззивното решение в частта му за разноските, то и настоящият състав на ВКС не би могъл да се произнесе по съществото на тази молба с настоящото определение, а следва да върне делото на въззивния съд, който да се произнесе, както по нея, така и по дължимостта на направените за настоящото частно производство пред ВКС разноски от страните, каквито те също претендират.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 6746/23.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 505/2015 г. на Варненския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за разглеждане и произнасяне по молбата с вх. № 19691/22.06.2015 г. на И. Г. С. за допълване на постановеното по същото въззивно гр. дело, решение № 1163/12.06.2015 г. в частта му относно разноските, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.