2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 08.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3775/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 26217 от 13.09.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от Прокуратурата на Република България против разпореждане от 02.08.2018 г. по гр.д. № 439/2018 г. на Варненски окръжен съд.
С обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист в полза на З. Д. К. срещу Прокуратурата на Република България /П./ въз основа на решение № 1395 от 25.07.2018 г., постановено по гр. дело № 439/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 5505 от 29.12.2017 г., постановено по гр. дело № 6202/2017 г. на Варненски районен съд, като вместо него е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата 6000 лева, обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно, тъй като не е съобразена императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата З. Д. К. в указания му срок, не е подал писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК установява императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се разпростира спрямо всички държавни учреждения, каквото несъмнено е ответната П., и се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. Изводът следва от текста на разпоредбата, който обективира пълна, ясна и непротиворечива правна уредба на въпроса за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 247/08.04.2013 г. по ч. т. д. № 970/ 2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 345/03.07.2012 г. по гр. д. № 325/2012 г., I г. о., определение № 488/ 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4594/2013 г., IV г. о., определение № 397/09.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3328/2014 г., III г. о., определение № 187/04.03.2014 г. по ч. т. д. № 107/2014г. I т. о., определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о. и др.
С оглед горното, обжалваното разпореждане от 02.08.2018 г. е неправилно, като постановено в противоречие с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2 ГПК. Поради това, то следва да се отмени, молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, а издаденият съгласно разпореждането изпълнителен лист от 03.08.2018 г. следва да се обезсили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.08.2018 г. постановено по гр. дело № 439/2018 г. на Варненски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по гр. дело № 439/2018 г. в полза на З. Д. К. за сумата от 6 000 лв.
ОСТАВЯ без уважение молбата на З. Д. К. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по гр. дело № 439/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 03.08.2018 г. изпълнителен лист от съдия при Окръжен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: