О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.3
София.06.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 628/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” А. , гр. П., представлявано от прокуриста П. А. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № І* от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 142/2008 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е оставено в сила решение № 216 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 167/2007 г. на Районен съд – гр. Ц. за уважаване на предявените срещу дружеството иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД по отношение на имот, предмет на прекратен договор за наем от 01.01.2006 г. и за заплащане на обезщетение в размер на 840 лв. поради неизпълнение на договорното задължение за хигиенизиране на имота.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неооснованост. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирано по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие направото. В изложението са изброени няколко въпроса: за липсата на предмет на договора за наем, за липсата на идентичност на имота съобразно представените доказателства във връзка с възстановяване правото на собственост на ищците по реда на ЗСПЗЗ, както и за липсата на категорични доказателства, че наемодателите – ищци са собственици на претендирания имот. По отношение на втория уважен осъдителен иск също се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди, че въпросът за липсата на правна квалификация на иска за заплащане на обезщетение е съществен процесуалноправен въпрос.
Ответниците по касация: Е. А. М. , Т. Щ. М., Я. Щ. М. , Т. С. А., С. И. Ч., М. С. Щ., К. Х. Н., Я. Х. Н., П. Я. М. и Д. И. М. , чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не е налице основание за допускане касационното обжалване на решението, а по същество въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се атакува въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение в размер на 840 лв. за неизпълнение на договорното задължение на наемателя за хигиенизиране на наетия имот/почивна база/ при приключване на договора. Обжалваемият интерес по този обективно кумулативно съединен иск не надхвърля 1000 лева и решението в тази част не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Бургаския окръжен съд решение е прието, че сключеният между страните срочен наемен договор се е трансформирал в договор за неопределено време, прекратен след подаване на исковата молба. След цялостна преценка на доказателствения материал по делото е направен извод за основателност на иска за реално изпълнение задължението на наемателя за връщане на имота. За неоснователни са счетени релевираните от ответника възражения за нищожност на наемния договор поради недостатъчна индивидуализация на отдадения под наем имот/ невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД/, както и за липсата на достатъчно доказателства, че ищците са собственици на претендирания имот, предвид правата и задълженията на страните, произтичащи от облигационен договор.
Неоснователно се поддържа от касатора, че произнасянето по правоизключващото възражение за нищожност на наемния договор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Действително, касае се за съществен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото по иска за реално изпълнение задължението на наемателя за връщане на наетия имот, след преустановяване на облигационната връзка. Не е налице обаче допълнително предвиденото в т.3, ал.1 на чл.280 ГПК условие за допускане на касационно обжалване, тъй като по всяко едно от основанията за нищожност на договорите, вкл. и за липсата на предмет/невъзможен предмет/, е налице последователна съдебна практика, съответстваща на ясните разпоредби на чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД. Отрицателното произнасяне от съда по това възражение на ответника е в резултат на осъществена от съда решаваща правораздавателна дейност, а поддържаните от касатора доводи за неправилност на изводите по това възражение са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Останалите подържани от касатора материалноправни въпроси са свързани със собствеността върху имота и те не са съществени за изхода на делото по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, или в случая не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 142/2008 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „И” А. , гр. П. срещу решение № І* от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 142/2008 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищците обезщетение в размер на 840 лв. поради неизпълнение на договорното задължение за хигиенизиране на имота.
Определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението, заедно с препис от определението.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: