О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 19.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 4297/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Г. С., Г. А. Ш. и Т. Д. Ш. чрез техния пълномощник адв. Д. М., срещу определение № 291/21.08.2017 г. по ч.гр. д. № 243/2017 г. на Ямболски окръжен съд.С него е потвърдено разпореждане № 3655/02.06.2017 г. по гр.д.№694/2017 г. на Районен съд-Ямбол за връщане на подадена от тях въззивна жалба, поради неотстраняване на нередовности.
Касаторите поддържат оплакване, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съобщението с указания за отстраняване на нередовностите е получено от адвокат, който не е сътрудник на техния процесуален представител, не работи в кантората му и не е негов съдружник. Молят определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия по администриране на въззивната жалба от районния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят следните процесуалноправни въпроси:
-1.Кога следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 51, ал. 1 ГПК връчването на книжа по граждански дела да може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката и как се удостоверява това му качество? Кои лица се включват в понятието „лице, което работи или сътрудничи на адвоката“?.
-2.Следва ли да се приеме за изпълнение на изискването съобщенията да се връчват на „лице, което работи или сътрудничи на адвоката“, визирано в чл. 51, ал. 1 ГПК, случаят при който връчителят е направил отбелязване във връчено съобщение, че получател на съобщението е колега на адвоката- пълномощник, който е адресат на съобщението;
-3. Дали е редовно връчването на съобщение за изгответно решение, което е извършено на лице, находящо се в кантората на адвоката, представляващ страната по делото, на която се връчва решението, когато връчителят не е посочил качеството на лицето, получило съобщението и когато същото го е подписало със задължение да предаде на адресата.
Намират, че първите два поставени въпроса са особено съществени за точното прилагане и за развитието на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относно третия поставен въпрос касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противиречие с практиката на ВКС, а именно с определения по т.д. № 475/2012 г. на ВКС, I т.о., ч.т.д. № 451/2011 г. на ВКС, II т.о., гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, III г.о., както и с определение от 26.06.2012 г. по в.т.д. № 2/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по жалбата М. А. М., в писмен отговор, подаден чрез адв. В. С., я оспорва .Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в определения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу определение, преграждащо хода на делото.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в указания едноседмичен срок за поправка на подадената срещу първоинстанционото решение въззивна жалба, не са предприети процесуални действия за отстраняването на нередовностите. Не са преценени като основателни възраженията на касаторите, че съобщението за дадените указания не е връчено надлежно. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 пр.2 от ГПК, връчването в кантората на адвокат може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. Съобщението е връчено в кантората на пълномощника на касаторите на лице, което е адвокат, приело да получи съобщението и поело задължението да го предаде. При удостоверяване на връчването връчителят е посочил името и качеството на получателя. Така удостовереното връчване на колега в кантората на адвоката – пълномощник на страната, е в съответствие с изисквания на чл.51 ал.1 от ГПК за връчването в кантората на адвокат.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Касационното обжалване е селективно, като касаторът е длъжен да обоснове общо и допълнително основание за допускането му. Общото основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения, засягащи предмета на делото, но не и относно правилността на обжалвания съдебен акт, а допълнително основание – развиването на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите два въпроса изпълняват изискванията за общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като произтичат от направените от въззивния съд решаващи правни изводи, но не е обоснован поддържаният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това допълнително основание е налице, когато поставеният въпрос е свързан с наличието на създадена неправилна съдебна практика, която не е била съобразена с точния смисъл на прилаганата правна норма поради погрешно тълкуване, с промени в законодателството и в обществените условия или когато не е създадена съдебна практика. Макар въззивният съд да е обсъдил приложението на чл. 51 ГПК в контекста на поставените от жалбоподателите въпроси, той е сторил това в съответствие със задължителната и константната съдебна практика на Върховния касационен съд. С определения по ч.гр.д. № 4649/2017 г. на ВКС, III г.о., и по ч.гр.д. № 4801/2017 г. на ВКС, IV г.о., при идентични с настоящия казуси се приема, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК има материална доказателствена сила относно обстоятелствата, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, когато е намерил лицето в адвокатската кантора и то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката. Дадено е тълкуване, че за да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт, но законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил (чл. 44, ал. 1, изр. 1, но и 2 ГПК), като е допустимо да използва разнообразни характеристики, включително „колега“. В сочената практика се приема, че общата работа и сътрудничество между двама адвокати по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК не предполага тези адвокати да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора, поради което и доказателства в тази насока не са достатъчни да опровергаят удостоверителното изявление на връчителя. Формираният от въззивния съд извод за правилното приложение на разпоредбата на чл. 51 ГПК е в съгласие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Третият въпрос не е обусловил изразената правна воля на въззивния съд, тъй като не е разгледана хипотеза на липса на удостоверително изявление от връчителя досежно качеството на лицето, получило съобщението. Поради това не е изпълнено изискването за общо основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК .
При този изход на делото разноски за настоящото производство, сторени за адвокатско възнаграждение и защита пред касационна инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата в размер от 200 лева съобразно представените доказателства за извършването им- договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за заплатения в брой хонорар.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291/21.08.2017 г. по ч.гр. д. № 243/2017 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. С., Г. А. Ш. и Т. Д. Ш. да заплатят на М. А. М. сумата от 200 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: