О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 15 март 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
се произнесе,
след като се запозна с писменото становище на
прокурор от ВКП – Явор Гебов и
изслуша докладваното от съдия Ф. Пенева
н д № 142 по описа за 2010 година
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
Спорът за подсъдност е повдигнат от съдията – докладчик по н ч х д № 1817/2010 година по описа на Софийски районен съд. В разпореждането, с което е прекратено производството пред този съд, са изложени съображения, определящи подсъдността по местоизвършване на престъплението описано в тъжбата. Прието е, че тъжителят е описал думите изказани от В. Р. на предизборна среща в гр. К. и е конкретизирал, че той е възприел думата „тъпанар” като обида нанесена публично, разпространена устно, от лице в качеството си на кандидат за депутат – представител на обществеността.
В първоначално сезирания Кърджалийски районен съд, производството е било прекратено по съображения, че деянието е извършено чрез разпространяване с печатно произведение – вестник „Женски тайни”, за което ноторно е известно, че редакцията му се намира в гр. С.. Този съд се е позовал на съдебна практика в цитирания смисъл.
Прокурорът е дал заключение, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд, тъй като местната подсъдност се определя от местонахождението на редакцията утвърдила и дала за печат изданието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Преди всичко, при определяне на подсъдността, съдилищата следва да изхождат от фактите описани в обвинителния акт или тъжбата на пострадалия, по делата от частен характер. В случая, правилно съдията – докладчик от Софийския районен съд е основал тезата си за подсъдността по местоизвършване на деянието с фактите описани от тъжителя в тъжбата му, относно поведението и думите казани от кандидата за народен представител – В. Р. По друг начин би стоял въпросът, в случай, че тъжбата е насочена срещу журналиста изнесъл в пресата твърдяните позорни за личността на пострадалия обстоятелства, какъвто е казуса по делото на ВКС, по което се е произнесъл с определение № 100/1.12.2003 година състав на ІІІ н. о. и на което се е позовал съдията-докладчик от КРС.
Ето защо, като се изходи от съдържанието на тъжбата и описаните факти относно инкриминираното с тази тъжба деяние, следва да се приеме, че то е извършено на територията на Кърджалийския районен съд. Това, че след това е разпространено с печатно произведение е само обективен квалифициращ признак на основния състав, посочен в тъжбата.
Водим от горното и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 36 ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа наказателното производство от частен характер № 880/2009 година, /прекратено/ по описа на Кърджалийския районен съд, образувано по тъжба на К. К. К., е Кърджалийският районен съд.
Делото да се изпрати на Кърджалийския районен съд, а копие от определението на Софийски районен съд, 10-ти наказателен състав, за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: