3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 05.02.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1566 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 623/18.12.2017г. в частта за разноските, като иска да му се присъди сумата от 1320 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
С определение № 623/18.12.2017г. по т.д.№ 1566/17г. съставът на І т.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 943/24.04.2017г., постановено по т.д.№ 6095/2016г. от Софийския апелативен съд. В мотивите на определението е прието, че право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, но не е доказано уговарянето на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Разноски на молителя в производството по чл.248 ГПК не са присъдени по съображения, че представеният платежен документ е издаден на основание фактура № 1054/03.10.2017г., но в посочената фактура е отразено като „наименование на стоките и услугите” – „отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС”, поради което тази данъчна фактура не установява сключен договор между ответника и адв.С. за процесуално представителство именно по настоящото дело.
Молителят поддържа, че данъчната фактура съдържа всички реквизити на договора за правна помощ и е достатъчно доказателство за действително направените разходи за адвокатска услуга, за което е представено и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Въведен е довод, че фактурата представлява договор, сключен за предоставяне на конкретната услуга, а именно изготвяне, подписване и подаване на отговор на касационната жалба.
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] оспорва искането за изменение на определението в частта за разноските. Възразява, че молбата за присъждане на разноски е подадена на 10.10.2017г., а не с отговора на касационната жалба на 30.06.2017г., както и че представената фактура не доказва уговорено адвокатско възнаграждение именно по настоящото производство.
Върховният касационен съд, І т.о. констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и същата е допустима. Ответникът по касационната жалба е представил списък на разноските по чл.80 ГПК на 10.10.2017г., т.е. преди насроченото закрито съдебно заседание по делото на 13.11.2017г. и следователно до приключване на последното заседание в съответната инстанция според разясненията в т.2 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Молбата е неоснователна. В мотивите на определението от 18.12.2017г. съставът на ВКС по същество е приел, че страната, която претендира и има право на присъждане на разноските не е доказала, че платената сума на адвокатското дружество е на основание уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство именно по настоящото дело.
Съобразно т.1 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С договора може да бъде удостоверено както уговарянето, така и заплащането на договореното възнаграждение. Според практиката на ВКС, включително и цитираната от молителя, фактурата би представлява доказателство за сключен договор, само ако удостоверява волеизявленията на насрещните по сделката страни (в случая на търговска продажба: вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й), но не в случаите на едностранно съставена и неподписана фактура, каквато е приложената по делото данъчна фактура № 1054/03.10.2017г. Така издадената фактура и последвалото плащане на отразената сума като възнаграждение за страната, предоставила услугата, биха могли да се приемат за удостоверяващи договор, ако двата документа съдържаха съществените елементи на сделката. В случая платежният документ е издаден на основание на фактурата, а фактурата е за „отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС”, поради което съставът на ВКС е приел, че липсва уговорка за сключен договор за адвокатска услуга между ответника по касационната жалба и адвокатското дружество за изготвяне на отговор и за процесуално представителство по настоящото търговско дело. По силата на чл.78, ал.1 и съгласно чл.81 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда на страната, но само за разноските за съответната инстанция и по конкретното дело, по което съдът е сезиран с искане за разпределение на отговорността за разноските.
По тези съображения молбата за изменение на определението от 18.12.2017г. в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 623/18.12.2017г. по т.д.№ 1566/17г. по описа на ВКС, І т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.