О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1136 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк” АД, гр. София, срещу решение №9/08.01.2019г. по в.т.д.№597/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него след частична отмяна на решение №616/25.07.2018г. по т.д.№1209/2017г. на ВОС, са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк” АД, гр. София, срещу С. Д. Т., искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 42 662.42 CHF, представляваща общ размер на дължима и изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017г. до окончателното погасяване на задължението; 1510.17 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 401.85 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/ 23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 101.65 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена лихва по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 652.91 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена главница по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г., на основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. К. жалбоподател поддържа, че основният мотив на въззивния съд да отмени първоинстанционното решение е, че ответницата не е била надлежно уведомена по местоживеенето й за настъпилата предсрочната изискуемост на кредита. Прави оплакване, че въпреки липсата на събрани убедителни доказателства съдът е възприел твърденията на ответницата, че настоящият и постоянният й адрес се намират в друг парцел, а не в парцела, където се намира нейният имот.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Счита ли се за надлежно уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, извършено по адрес на имот на длъжника, ако този адрес не съвпада с постоянния?; 2/ Следва ли кредиторът или нотариусът при уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, да извършва справка в Имотния регистър, воден от Агенция по вписванията и по кадастралната карта на съответния район за наличието на недвижими имоти на длъжника, и счита ли се за надлежно уведомяване залепянето на уведомление, извършено по реда на чл.47 от ГПК от нотариуса на такъв адрес, ако няма данни, че получателят живее на този адрес? Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.47 от ГПК – решение №233/03.07.2014г. по гр.д.№7723/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о, решение №80/06.04.2016г. по гр.д.№6156/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о, решение №217/12.05.2015г. по т.д.№62/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. По отношение на втория въпрос поддържа също, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Т., не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът между страните, определен от въззивната жалба, е единствено относно обстоятелството настъпила ли е предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит по отношение на С. Т., предвид въведените твърдения за неспазена процедура по залепяне на уведомлението, доколкото същото не е поставено на апартамента, в който живее длъжникът. Приел е за безспорен между страните факта, че постоянният и настоящ адрес на въззивницата – солидарен длъжник С. Т., е този, на който е била изпратена нотариалната покана. Счел е за спорно дали залепянето на уведомлението е било извършено на точния апартамент №12, с оглед отбелязания в разписките и поканата етаж, на който същият се намира. Извършил е подробен анализ на представените по делото доказателства за установяване местонахождението/етажа, на процесния апартамент №12: удостоверение №РКС18-ГР94-216-/1/ от 22.01.2018г., издадено от Столична община, район „К. село“; – писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и Схема на имот с идентификатор 68134.205.895.1.12, както и нот. акт №120, т.VІ, рег.№1871/10.02.2000г., с който С. Т. е придобила правото на собственост върху ап.12, находящ се в гр. София, [улица], в който имотът е описан като Апартамент – Мезонет 12А, находящ се в подпокривното пространство на секция „А“ на жилищната сграда на ул.“Н“ 59, построена в имот – парцел ХІ-895 в кв.36 на гр. София, при съседи: [улица], ХІІІ-897, ІХ-898 и Х-894. От съвкупния анализ на приложените по делото доказателства съдът е приел, че удостовереното в констативния протокол за връчване на нотариалната покана до длъжника С. Т. залепяне на уведомление е направено на апартамент №12, находящ се на етаж 4 в сграда на [улица], различен от този, на който живее длъжника – ап.12, на ет.7 в сградата на [улица], изградена в парцел ХІ-895. Предвид изложеното съдът е приел, че нотариалната покана е изпратена на постоянния и настоящ адрес на солидарния длъжник С. Т., но процедурата по залепяне на уведомлението не е редовно проведена, предвид установеното в хода на производството залепяне на уведомлението на апартамент различен от този, на който живее лицето. Посочил е, че залепянето на уведомлението на места различни от тези указани в ГПК опорочава процедурата, имаща за цел да осигури възможност на адресата да узнае за изпратените му книжа и да се яви да ги получи.С оглед изложеното е заключил, че спрямо длъжницата С. Т. не е налице редовно връчено уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е обсъждал редовността на извършеното от нотариус връчване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Същият има характеристиките на правен въпрос, защото касае дадено от съда тълкуване на процесуалноправна разпоредба. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По приложението на чл.47 от ГПК е формирана практика на ВКС с цитираните от касатора решение №233/03.07.2014г. по гр.д.№7723/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о, решение №80/06.04.2016г. по гр.д.№6156/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о, решение №217/12.05.2015г. по т.д.№62/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., а също и служебно известното на съда решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С постановените по реда на чл.290 от ГПК актове последователно се приема, че разпоредбата на чл.47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. При връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл.37 – чл.58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на кумулативното изискване за залепване на уведомлението и за пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес / ако няма различен настоящ/.
В настоящия случай въззивният съд е констатирал, че нотариалната покана е адресирана на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата, но уведомлението по чл.47 от ГПК е залепено на погрешен апартамент. Приемайки за нередовно връчването, при което уведомлението по чл.47 от ГПК е залепено на апартамент, различен от този по постоянния адрес на ответницата /апартамент, находящ се в същата сграда, но на различен етаж/, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС относно връчването на книжа по реда на чл.47 от ГПК.
Вторият правен въпрос, формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. Съставът на Варненски апелативен съд не е изразил становище, че е редовно уведомяване по реда на чл.47 от ГПК при липса на данни, че получателят живее на съответния адрес, нито е приел, че при връчване на книжа по реда на чл.47 от ГПК нотариусът следва да проверява в кадастралната карта на съответния район всички притежавани от адресата недвижими имоти. Въззивният съд е обосновал изводите си за липса на надлежно уведомяване на ответницата с оглед фактическата констатация, че уведомлението не е залепено на обитавания от нея апартамент, намиращ се на етаж седми, а на друг апартамент, на четвъртия етаж в същата сграда. При така установената фактическа обстановка, даденото от съда разрешение съответства изцяло на изискванията на разпоредбата на чл.47 от ГПК, както и на постоянната практика по приложението й. Всъщност поставеният въпрос изразява оплакването на касатора за извършена неправилна преценка на представените по делото доказателства за действителното разположение на апартамент 12 в сградата, посочена в постоянния и настоящ адрес на ищцата. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/08.01.2019г. по в.т.д.№597/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.