О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София 08.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4978 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. С., чрез адв.А. П. против решение № 915/05.05.2015 г. по гр.дело № 119/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2014 г. по гр.дело № 8967/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката С. С. С. срещу И. С. С., Х. П. С. и Г. Ц. С. с пр. основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 26 655 евро, съставляваща платено по развален предварителен договор за продажба от 03.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане като неоснователен.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението жалбоподателката посочва следното: 1.счита, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – атакуваното решение противоречи на друго влязло в сила съдебно решение, част от задължителната практика на ВКС. Сочи, че по делото е безспорно установено от страна на ищеца факта на плащането на исковата сума, както и че тя е изправната страна по договора, тъй като е изпълнила точно задължението си за заплащане на договорната цена в рамките на договорения срок, че съдът неправилно преценил, че не е осъществен фактическият състав на чл.87,ал.1 ЗЗД за разваляне на процесния двустранен договор, както и че той продължава да обвързва страните. Според жалбоподателката трайната съдебна практика приема за безспорно, че общият способ за едностранно, извънсъдебно разваляне на договорите е уреден в чл.87, ал.1 ЗЗД – когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, че в този смисъл е решение № 474/13.07.2010 г. по гр.дело № 457/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Жалбоподателката сочи, че обжалваният съдебен акт противоречи на решение № 208/16.03.2005 г. по гр.дело № 377/2004 г. на ВКС, II г.о., според което развалянето на договора има обратно действие съгласно чл.88,ал.1 ЗЗД, че последицата от това правило е, че страните по него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо сключването на договора и да върнат разменените престации, че ако след развалянето на договора страните не върнат полученото по него, те се обогатяват неоснователно съгласно чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
Според жалбоподателката постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 706/30.12.2010 г. по гр.дело № 1769/2009 г. относно задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл.55,ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателката поддържа, че решението на САС е в противоречие с решение № 153/28.12.2012 г. по т.дело № 1022/2011 г. на ВКС, I т.о. относно нормите на чл.87 и чл.88 ЗЗД, уреждащи режима на разваляне на двустранните договори, които имат диспозитивен характер, че цитираното решение е в унисон с решение № 931/21.01.2010 г. по гр.дело № 5000/2008 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК и т.решение № 30/81 г.. на ОСГК на ВКС.
2. представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на свидетелски показания в постановеното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Цитирани са решения на състави на ВКС , постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./.
Ответниците по касационната жалба И. С. С., Х. П. С. и Г. Ц. С., всички, чрез адв.И. П. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Съдът се е произнесъл и по предявени искове с пр.основание чл.92 ЗЗД. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД са отхвърлени съдът е преценил за правилни изводите на този съд, че страните са субекти на облигационно правоотношение, произтичащо от ненаименуван договор, съдържащ елементи на договор за изработка и на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Прието е за безспорно между страните, че ответниците –И. С. Х. С. и Г. С. не са изпълнили точно задължението си за построяване на магазин, находящ се на партерния етаж в сграда в [населено място],[жк]със застроена площ от 69 кв.м. Посочил е, че е налице хипотезата на забавено изпълнение и забавата трае от 30.12.2007г. до 14.07.2011 г., когато за процесния обект е било издадено разрешение за ползване. Според съда ищцата-жалбоподател е изправна страна по договора, тъй като е изпълнила точно задължението си за заплащане на договорената цена, в рамките на договорения срок – прието е за установено, че в уговорените срокове ищцата е заплатила общо сумата 34 155 евро. Посочил е, че останалата незаплатена част от договорената цена съставлява задължение без определен срок, поради което доколкото липсва покана от страна на ответниците за заплащането й според съда не придава на ищцата качеството неизправна страна.
Въззивният съд е приел, че страната, която твърди, че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е налице безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, или, че се касае за фикс сделки.
Като е тълкувал изразеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба въззивният съд е приел, че за да се позове на възможността, дадена в чл. 87 , ал. 2 от ЗЗД – да развали писмен договор без даване на подходящ срок за изпълнение -в случая с исковата молба ищцата-жалбоподател поддържа, че поради огромното забавяне на ответниците изпълнението на договора за нея станало безполезно, а и доколкото имотът, обект на предварителния договор бил обединен със съседния на него магазин, то за ответниците изпълнението на договора е и невъзможно.
Според въззивния съд доказателствената тежест е за ищцата, която следва да докаже наведените оплаквания – че изпълнението на договора за нея станало безполезно, поради виновна забава на ответниците и наличието на невъзможност на изпълнението, за която длъжникът носи отговорност, указания за което и е дадено от съда с определението по чл. 140 от ГПК от 13.08.2013 г.
Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че в полза на ищцата С. С. не е възникнало правото правомерно да развали договора при условията на чл. 87 , ал. 2 ЗЗД – без даване на срок за изпълнение на основанията , посочени в исковата молба.
Посочил е, че към момента на подаване на исковата молба -25.06.2012 г., която следва да се счита и изявление за разваляне на договора без даване на подходящ срок за изпълнение на ответниците, обектът, в който се намира процесния магазин има издаден акт обр. 15 от 17.12.2010 г., че за строежа е издадено разрешение за ползване № СТ -05-729 от 14 юли 2011 г. от ДНСК. Изведен е и извода, че към момента на отправянето на изявлението за разваляне на договора от ищцата, без даване на срок за изпълнение, ответната страна е изпълнила, макар със закъснение строително-монтажните работи по процесната сграда и същата е снабдена с разрешение за ползване.
Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че не е налице безполезност от изпълнението. Според съда интересът от сключването на предварителния договор е придобиване на собствеността, което е било възможно след издаването на акт образец № 15. Посочил е, че в тежест на ищцата е да установи, за което са й дадени указания от съда, че поради огромното забавяне на ответниците, банката е отказала да й отпусне кредит, поради което изпълнението на договора за нея станало безполезно, че такива доказателства не са ангажирани от същата.
Според съда същото се отнася и до основанието за разваляне на договора, поради невъзможност за изпълнение, за която длъжниците носят отговорност. Прието е, че в тежест на ищцата-жалбоподател е да докаже тези обстоятелства, за което са й дадени указания с определението на СГС от 13.08.2013 г. Посочил е, че съобразно приетата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза действително е установено, че процесният магазин е обединен със съседния, като е премахната преградната стена между тях, която не е носеща, че за това обединение няма строителни книжа. Възприето е заключението на вещото лице, според което възстановяването на преградната стена може да стане без проблеми, тъй като преградната стена не влияе върху конструкцията на сградата. Прието е, че ответниците са изразили готовност да изградят преградната стена за тяхна сметка . Посочил е, че тъй като се касае до незаконно строителство- премахване на преградна стена между две помещения, за което не са издадени строителни разрешения, а обектът на ищцата съществува реално не е налице невъзможност за изпълнение, за което длъжникът отговаря. Направил е извода, че с оглед последиците от разпределение на доказателствената тежест в процеса и това основание за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, не е установено.
Съдът е направил извода, че след като договорът от 03.07.2007 г. не е развален са неоснователни исковете с правно основание чл. 55 , ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявени от ищцата-жалбоподател за заплащане от ответниците на сумата 26 655 евро, представляваща платената сума по развален предварителен договор. Формиран е и извода за законосъобразност на първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени. С обжалваното решение в тази част първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът преценява, че всички доводи по п.1-ви от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че всички доводи по п.1-ви от изложението не представляват правни въпроси, а касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът следва да преценява ако се допусне касационно обжалване на решението на САС в обжалваната част, данни за което не са налице. Освен това от съображенията в този пункт от изложението е невъзможно да се уточни и конкретизира правен въпрос. Жалбоподателката е посочила, че въззивното решение в обжалваната част противоречи на цитирани от нея решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./, като не е формулирала ясно и точно правен въпрос, за да се извърши преценка за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане или не на касационно обжалване. Поради това съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите от п.1-ви от изложението, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, както и на цитираната практика на състави на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос по п.2-ри от изложението. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираният въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 235,ал.2 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателката С. С., чрез адв. А. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 915 от 05.05.2015 г., постановено по гр.дело № 119/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 8037/12.06.2015 г., подадена от ищцата С. С. С., [населено място], [улица], вх.Б, ап.32, чрез адв. А. П., съдебен адрес [населено място], [улица], № 96, ет.1,ап.3.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: