ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3061 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Ж като процесуален представител на Д. Ж. Д. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд от 25.ІІ.2008г. по гр.д. № 798/2007г. в частта, с която е оставено в сила решението на Д. РС от 17.VІІ.2007г. по гр.д. № 1357/2006г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. срещу К. К. Д. от гр. Д. искове за установяване на пълна трансформация на лични на ищеца средства в придобитите по време на брака между страните недвижими имоти: дворно място с площ 670 кв.м, представляващо част от поземлен имот с идентификатор 72624.602.517, и на изградената в този имот къща със застроена площ 70.80 кв.м с идентификатор 72624.602.517.2.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно, че придобитото със средства от печалба от спортния тотализатор от един от съпрузите е съпружеска имуществена общност, тъй като макар в играта да е участвал единия съпруг, средствата, които той е дал за участие, са семейни, поради което и средствата, получени от печалбата, са съпружеска общност, тълкувайки неправилно практиката на ВС и ВКС, обективирана в решения № 8* и 241-89-ІІ, относно това, че придобитите имоти имат правното положение на средствата, изразходвани за придобиването им, и прилагайки неправилно материалното право по въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, тъй като се касае за хипотеза, имаща принципно значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Д. окръжен съд е приел, че с влязло в сила на 25.І.2006г. решение по гр.д. № 228/2005г. на ДРС бракът между страните, сключен на 27.ІІ.1982г., е прекратен поради развод. С договор от 27.І.1993г., обективиран в нот.акт № 144/1993г., Д. закупил дворно място от 670 кв.м, съставляващо п-л ХХХV-183 кв.34 по плана на гр. Д., както и построената в мястото къща със застроена площ 70.80 кв.м. С определение в с.з. на 07. ХІ.2006г. е обявено за безспорно между страните, че ищецът е спечелил от 46-ти тираж на БСТ през м.ноември 1991г. 1 000 000 неденоминирани лева с фиш № 88 с числата 3, 6, 7, 10, 18 и 26. П. е за безспорно, че традиция в семейството била играта на тото и че печелившите числа са рождените дати на неговите членове. Ищецът не е установил, че средствата от печалбата, с които имотът е закупен, са от фиш, придобит с негови лични средства.становено е обратното – че в семейството не е имало разделност на средствата, че плановете и парите им били общи и че фишът е закупен със семейни пари, с оглед на което произтичащите от това права и вземания са общи. При тези обстоятелства е направен извод, че придобитото имущество има правното положение на средствата, разходвани за придобиването му, респективно, че закупеният с печалбата имот е придобит с общи средства, поради което не е налице пълна трансформация на лични на ищеца средства.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице.
Представените от касатора в подкрепа на твърдението си решения на ВС и ВКС не обосновават извод за наличие на твърдяното противоречие на атакуваното решение със съдебната практика по прилагането на чл.19 и чл.21 ал.1 от СК. Така в решение № 88/08.ІІІ.1999г. по гр.д. № 910/98г. на ВКС ІІ ГО е прието, че придобиването на имота е станало с изплащане изцяло на покупната цена със суми, получени по сключения от единия съпруг договор за заем с брат му, с което е възникнала солидарна отговорност на съпрузите за погасяването му, обуславящо извод, че придобиването е в резултат на съвместен принос, тъй като придобитото имущество има правното положение на изразходваните за това средства. Решение № 241/04.ІV.1989г. на ІІ ГО касае хипотеза на построяване на етаж единствено със средства, дарени на единия съпруг от негови близки, без принос на другия съпруг, при което етажът не е имуществена, а лична собственост. В решение № 1314/02.VІІ.1991г. по гр.д. № 638/1991г. на ІІ ГО на ВС е прието, че е доказано по делото, че ответникът няма никакъв принос в набирането на валутния влог на ищцата в резултат на непрекъснатата й работа в чужбина в продължение на четири години, тъй като през това време съпрузите живели отделно, всеки от тях правил спестявания от трудовите си доходи, изразходвал средства за личните си нужди и за поддържане на личното си домакинство, без изразходване от ответника на никакви средства за поддържане на семейното жилище. Разрешението на спора с атакуваното в настоящото производство решение не е в противоречие, а в съответствие с това по посочените решения.
Поставеният за разглеждане с касационната жалба въпрос не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за касационно обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по релевирания с жалбата съществен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или на непълноти или неясноти на правните норми. В разглеждания случай обжалваното решение е постановено в съответствие със закона. Липсата на данни за закупуването на тотофиша от ищеца с негови лични средства прави общо на съпрузите вземането от печалбата, респективно, прави общо и придобитото със средствата от нея имущество по силата на предвидената в чл.19 ал.1 от СК презумпция, която ищецът, чиято е била тежестта, не е оборил в настоящия процес. Посочените разпоредби на чл.19 и чл.21 ал.1 от СК са ясни и пълни, не налагат тълкуване, което да е от значение за развитието на правото, нито за отстраняване на противоречива практика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Д. окръжен съд, Гражданска колегия, на 25.ІІ.2008г. по гр.д. № 798/2007г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: