О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 14.01. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 610 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 5399/23.07.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “С” А. гр. С., срещу въззивното решение № 101/ 10.06.2008 г. по гр. д. № 183 /2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 1864/2006 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от “С” А. против “С” А. гр. С. обективно и субективно съединени искове за заплащане на направени от ищеца разноски в размер на 22 081 лв. за наемане на заместващи самосвали, недоставени в срок по договор от 26.07.2005 г. и разноски в размер на 146 088 лв. за наемане на заместващи самосвали по договор от 27.01.2006 г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че според него, съществените въпроси по които се е произнесъл съдът са два: доставка на самосвалите, предмет на посочени по-горе два договора при условията на финансов лизинг и забавеното изпълнение на доставките по вина на доставчика “С” АД. Според касатора, разрешаването на тези съществени въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. След като се поддържа, че същественият за жалбоподателя въпрос е този за характера на договора, по който се доставят самосвалите и за забавеното изпълнение на доставките, то за да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно договора за лизинг /оперативен, финансов/, регламентиран в Г. ХХІІІ на ТЗ. За да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващият мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда в определения по тълкувателен път обем, като изискването е за кумулативност на тези предпоставки.
Въззивният съд не се е отклонил от законовите разпоредби, регламентиращи договора за лизинг, като подробно е анализирал представените по делото два броя договори, озаглавени “Договор за доставка и поддръжка на нови самосвали”. Софийски апелативен съд е съобразил видовете договор за лизинг, техните прилики и отлики, и конкретните разпоредби на двата цитирани договора. Дали в конкретния случай са били налице предпоставки за ангажиране на отговорността, е въпрос на доказване в съдебното производство, и именно поради недоказване от страна на ищеца на вида на твърдяния договор за лизинг /финансов или оперативен/ съдът е констатирал, че не може да установи в какво качество от материалноправна гледна точка ищцовата страна претендира неизпълнение, предвид липсата на установяване на обстоятелствата, на които основава своите искания /като страна по договор за финансов лизинг или като страна по договор за оперативен лизинг/.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 101/10.06.2008г. по в. гр. д. № 183/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 101/10.06.2008 г. по в. гр. д. № 183/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: