О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..30
София..21.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 769/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от гр. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 193 от 18.04.2008 г. по в.т.д. № 938/2007 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ЕТ”А”, гр. В. сумата 4 798.40 лева – обща стойност на получени и незаплатени стоки по отделни фактури за 2000 г. и 2001 г., индивидуализирани в решението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и в частта, с която след обезсилване на решението на Варненския районен съд по гр.д. № 5055/2005 г. по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 783 лева за периода 30.10.2000 г. – 27.03.2001 г., делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Касаторът счита решението в обжалваните части за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. С молба вх. № 28797/2008 г. са уточнени съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за делото, както и за уеднаквяване на практиката на съдилищата. Тези въпроси според касатора са свързани с доказателственото значение за наличие на задължение за плащане по договори за търговски продажби на неподписани от купувача, респ.негов представител фактури, които са оспорени в процеса. Позовава се на решение № 135 от 06.03.2006 г. по т.д. № 397/2005 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 247 от 06.04.2006 г. по т.д. № 742/2005 г. на ВКС, ТК, І т.о. , като поддържа, че посочените по-горе въпроси са решени от въззивната инстанция в противоречие с тази практика на ВКС.
Ответникът по касация – ЕТ” А. – В. П. ”, гр. В. не е заявил становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, въз основа на неоспорени и двустранно подписани данъчни фактури, при отчитане на извършени частични плащания по тях, е приел, че общият размер на непогасените задължения на купувача е в размер на 4 798.40 лв.важавайки иска за главницата в този размер, решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на обективирания в една от двете оспорени фактури – № 144/15.12.2000 г. договор за покупко-продажба на полиетиленови бутилки, предвид неоспореното извлечение от счетоводна сметка за частичното плащане по тази фактура, а по отношение на фактура – № 145/15.12.2000 г. е прието, че оспорването на нейната автентичност е доказано, като сумата от 2 475.54 лв. е приспадната от общо претендираната незаплатена цена на продадените на ответника стоки.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочените по горе съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси. Напълно необосновано се поддържа от касатора, че неправилно е зачетена доказателствената сила на неподписани и надлежно оспорени данъчни фактури, тъй като при осъществяване на своята правораздавателна дейност Варненският окръжен съд се е произнесъл по надлежно заявеното оспорване само на две от представените по делото данъчни фактури, в рамките на откритото производство по чл.154 ГПК/отм./. Именно в резултат на приетото за успешно проведено оспорване на един от цитираните частни свидетелствуващи документи е прието, че фактура № 145 не обвързва ответника/сега касатор/ и това е в пълно съответствие с решение № 247/06.04.2006 г. на ВКС, ТК, І т.о. относно доказателственото значение на фактурата за установяване наличието на договор за търговска продажба. По отношение на другата оспорена фактура, след преценка на фактическия материал по делото, съдът е счел, че не е оборена законовата презумпция на чл.301 ТЗ. Следователно, изводът за дължимост на незаплатената част от цената на стоките по фактура № 144/ 15.12.2000 г. е в резултат на конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по спора и не би могло да се приеме, че решенията на които се позовава касатора са постановени по идентични дела. Всъщност доводите касаят твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на обжалваната част на въззивното решение, в която Варненския окръжен съд е приложил разпоредбата на чл.209, ал.1 ГПК/отм./, приемайки, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – за незаявен от ищеца период и е върнал делото за разглеждане на предявения иск, касаторът не е посочил конкретно основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 193 от 18.04.2008 г. по в.т.д. № 938/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: