2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С., 22.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1287 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 30 от 22.03.2010 година по гр.д. № 27/2010 година на Б. апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата от 20054,30 лева и чл. 59 ЗЗД за сумата 8651 лева, предявени от Д. Й. Д. от[населено място] против Д. Ч. Ч. от[населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на договор за изработка от месец октомври 2006 г., ищецът в качеството си на възложител е превел на ответника изпълнител общо сумата 30999 лева за изграждане на цех за производство на балюстри, бордюри и др. в собствен на ищеца имот в[населено място], [община]. Ответникът е изпълнил част от уговореното (изградил е основи, баня, тоалетна, ревизионна шахта, надстрояване на кладенец, стоманобетонова ограда и открита бетоннна площадка), за извършване на които строителни работи е вложил 10944,70 лева. Независимо, че не е изпълнил задълженията си за изграждане на цеха, ответникът започнал производство на бордюри, балюстри, плочки и други изделия, от продажбата на която готова продукция реализирал сумата 18305 лева. Договорът за изработка е бил развален поради неизпълнение от страна на ответника. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответникът дължи на отпаднало основание разликата между преведената му за изпълнение на поръчката сума и действително вложените средства – сумата 20054,30 лева, която е присъдил на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, както и на основание чл. 59 ЗЗД – сумата 8651 лева (с оглед предявения петитум на иска), с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца от продажба на готова продукция.
Касационна жалба против решението на Б. апелативен съд е постъпила от Д. Ч. Ч. от[населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът съгласно чл. 146, ал.1, т.2 ГПК да даде правна квалификация на всички претендирани от ищеца права, както и на насрещните права и възражения на ответника, както и да се произнесе служебно по всички въведени от ответника доводи (в т.ч. за наемни отношения; упълномощаване и договорености относно организиране и управление на производството), решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност[населено място] № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на Върховния съд на Република България.
Ответникът по касационната жалба Д. Й. Д. поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Б. апелативен съд.
Процесуалният въпрос следва ли съдът съгласно чл. 146, ал.1, т.2 ГПК да даде правна квалификация на всички претендирани от ищеца права, както и на насрещните права и възражения на ответника, не е обуславящ изхода на делото. Текстът на чл. 146, ал.1 ГПК касае задълженията на първоинстанционния съд и доколкото във въззивната жалба няма въведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения при доклада на делото, въведения от касатора въпрос се явява неотносим към обжалваното въззивно решение. Нямат отношение към повдигнатият процесуален въпрос и постановките на Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на Върховния съд на Република България относно практиката на второинстанционното производство, провеждано по реда на ГПК от 1952 г., ред. към м. 12.1965 г. Процесуалният ред, по който е разгледано и решено делото изключва произнасяне на въззивния съд по процесуални въпроси, които не са посочени във въззивната жалба, както и служебно произнасяне по невъведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението – чл. 269 ГПК.
Независимо от изложеното, дори и при уточнение на въведения от касатора въпрос в смисъл: следва ли въззивният съд да се произнесе в решението си по всички въведени от ответника възражения и правни доводи, то въпросът не обуславя крайния изход на спора. Въззивният съд, в съответствие с доказателствата, събрани в първоинстанционното производство и въведените в жалбите оплаквания срещу решението на окръжния съд, се е произнесъл по всички относими към спорното право доказателства, по възраженията на страните и правните им доводи. В съответствие с предмета на делото, съдът е изследвал отношенията, възникнали по договор за изработка – обстоятелство, което се поддържа и в писмения отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в който ответникът не е въвел възражения за успоредно съществуващи наемни отношения и договорености относно организиране и управление на производството.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 22.03.2010 година по гр.д. № 27/2010 година на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: